Тринадесет столетия живяла -
измъчвана, ограбвана, горена...
Ти всичко си, Родино, изтърпяла -
пред никого не падна на колене.
Нашественици много са мечтали - ...

Вървейки в мрака, аз търся светлина,
А ти ме чакаш под красивата луна.
С плахи стъпки към теб се приближавам,
И щом докосна те, направо онемявам.
Лъжа ли си? И ако си - лъжи ме, ...

Усещам дъха ти в лекия бриз на прибоя,
ласката, с аромат на омайни липи.
Галеща мисъл от нежни люляци и секвоя,
Божия искра, родена в пламенни очи.
Блика отново Надежда красива - ...

Този мъж не ми сваля звезди,
не е странен, отнесен мечтател,
ала само с две топли очи
стъква огън и грее душата ми.
Той красиви слова не шепти, ...

Откъде се ти яви,
сърцето мое ти плени
Лятото, морето, сините вълни,
искам с мене вечно да си ти.
Под звуците на бурното море ...

П А Н Е Л В М О З Ъ К А
камерна пиеса
от Виктор Топлийски
Внимание!!!
Няколко дози Мрожек водят до пристрастяване. ...

И в най-мрачните ми дни знам, че има едно нещо, което ме крепи...
Едно, което ми дава спокойствие, радост и надежда...
И това едно си ТИ!!
И без да те познавам, знам какъв си...
Не искам да ми сваляш звезди, ...

Искам устните ти да изям. Страстно в теб да изгоря. Докосвай с пръсти ти плътта. Накарай да бушува там страстта. Нека ни изгори огънят на любовта.

Без тебе от немай къде
животът в мен ще приюти
непредвидимите черти
на зло квартално пиянде.
Дали пък твоето уше ...

Охлузени спомени и толкова болка, и машина, която не успях да контролирам. Сега, когато е късно, зная каква е цената на безразсъдството... Искам да се боря, защото обичам, но дори очите си не мога да отворя и съм по-лека от перо. Всичко, защото исках да вкуся от адреналина на собствения си егоизъм, ...

Сняг покри земята,
скреж покри стъклата.
Но в сърцето ми гори жарава,
жарава от любов.
Преди теб бях станала кубче лед, ...

Мили приятелю, вземи тази страница от "Зората" си, вземи чаша сок или просто чаша вода и ела тук в креслото, вдигни уморените си нозе на масата или столчето и не посягай към следващата любовна приказка - розова, зелена, червена, тънка, дебела.
Сега аз ще ти разкажа най-хубавата приказка. Най-хубават ...

В този свят аз живея,
понякога губя, понякога печеля.
Истини откривам всеки ден и нощ,
но и лъжите се забиват като остър нож.
Несправедлив е този свят към нас, ...

И чакаме сто дена вечерта
разсеяно антените да блъсне.
До шала ù да окачим палта.
В чадърчето ù дъжд сълза да пръснем.
Да отвалят асфалти и листа. ...

РАЗЛИЧНИТЕ - част трета
(Снимките)
Реших да разгледам снимките. Жени, снимани до раменете. Снимани до луксозни коли. На плажа. В близост до цветя, в кабинети, в домашна обстановка... Погледът ми попадна на една много мила снимка. Жена на 49 год. Малка кошара и тя, в компанията на две козички и три а ...

За първи път слънцето изгрява,
а аз с очите буря виждам.
За първи път не те забравям.
За първи път зеленото не свети,
а клепачите прозоречно поглеждат. ...

Историята на една любов
Едно дете през портата наднича
и влюбените гледа как броят
звездите, и пред Господ се зарича,
че някой ден за него ще блестят. ...

АНАЛГИН ЗА ФИНАЛ
Тъжните утрини, в които слънцето забравяше за бледорозовия си нюанс, се усмихваха уморено от календара. В тези дни вятърът спираше да си играе с листата. Завираше се в рошавите корони на дърветата и апатично надзърташе. Облаците наперено се спускаха до земята и сълзяха при допира си ...

свенлива пъпка
розова снага кичи
дъх на ябълки

Тази нощ нацъфтяха черешите
и просторът с аромат се изпълни.
Как осъмнахме, блудници грешни,
в остъкленото утро над хълма.
Ненаситна, земята ни пиеше, ...

Да я запалиш от към филтъра
Мила Катеринке,
Не един, три пъти прочетох мейла ти!
Смях се, разбира се! Представих си те как те болят ръцете да говориш гръцки, хе хе!
Но така е в началото в чужбина, мила! Ти да не мислиш, че аз като тръгнах за насам преди 11 години, съм знаела нещо? Пък и само аз ли? ...

Защо не ме оставиш най-после сама?
Колко още ще ме мъчиш?
Вечер не ми позволяваш да заспя.
Изцяло си обсебил ума ми.
Колко нощи посветих ...

Стрелях в теб с любов – от упор,
със смях куршума отклоних, преди страхът да прокърви,
раних в сърцето съботното утро,
оловен вятър раната превърза със предпролетни мъгли.
Преглътнах канонада от въпроси, ...

Търся те
Търся те,
къде си ти, любов неизживяна,
със чувства най-красиви на света,
със страстите и радостта желана, ...

Мъжете в живота ми мидено бляскат.
Изчезват като пенести стъпки по плаж,
като вълни, заглушени от птичия крясък,
за неизплувал от морето екипаж...
Мъжете в живота ми слънчево дебнат ...

Заваля и изплака душата ти топлият дъжд,
бисерни капки накапа по цветна дъга.
Погали очите ми като нежна ласка на мъж,
претъркули сълза, бавно на устните спря.
Полудя и разроши косите ми морският вятър, ...

На пътя на една невъзможна любов
аз заставам разплакана, тъжна.
Разпилява косите ми вятър суров
и се чувствам излишна, ненужна.
Ти не чакаш самотен момичето, ...

Когато слънцето започне да блести,
аз знам, че този блясък пак си ТИ!
Ще продължа тогава в любовта ти огнена аз да живея,
дори от светлината твоя пак да ослепея.
Останал сляп, без мойте искрени очи, ...

Мъката на хората искам да отнема,
да я зазидам във дълбока пещера,
да я удавя във бездънни водоеми,
до сетната прашинка да я изгоря.
С вериги много тежки да я вържа, ...

(Някой я беше нарекъл "немислима")
Май любовта се оказва мислима.
Само на младини.
Ние вече сме с изкорубени нерви
и под тях, като мъзга на скършено клонче, струи ...

Добър ден, мила лейди.
Как си днес, бейби?
Снощи видяхме се за малко,
а отново вдъхна в мен желание жалко.
Помниш ли, казах ти, че нужно ми е време, ...

Времето е мрачно, пороен дъжд вали,
облаци се блъскат страшно,
между тях война цари.
Небето тъмно изведнъж се освети,
искра проблесна и на две го раздели. ...

"It's time to wake up. The time is: 07:15."
Първата реплика, която чух за този ден, но за разлика от вчера, вместо да се подчиня на гласовия си часовник (да, понеже това е най-шумната аларма на телефона ми, тази използвам), просто изключих алармата.
До края на деня не спрях да проклинам това си дей ...

Лунните лъчи се спряха в топлата вода,
бавно плаваме върху реката, наша е нощта.
Полъха към мене носи, твоят нежен аромат,
нямам аз към теб въпроси, ти направи ме богат.
Искам аз да се протегна, да докосна и усетя, ...

Странно как изглеждат нещата, погледнати през очите на времето. Колко различни могат да бъдат, след като не се чувстваш... знам ли – наранен, застрашен, сам...
Казват, че времето лекува - не! То просто помага нещата да бъдат видени по- отчетливо, а грешките да бъдат осъзнати. Но за съжаление късно. ...