Неделя... Като всички други мъчна...
А призрачният бяг на часовете
превръща ме във ловък купувач
на щастие. Заплащам със ръцете ми.
Животът ми е някак си зад мен ...

Градът пуст е. Хората са навсякъде, но никой не виждаш... Струват ти се еднакви и безлични. Може би, ако ме видиш... Оглеждаш се. Няма ме измежду тях...
Улиците празни са. Не вървим за ръка двама хванати. Виждаш двойки. Не сме измежду тях. Гледаш витрините на магазините за нашите отражения. Няма ни ...

Занижи се, в сноп светулчен,
като бисер нежен на гърдите ми.
И проблясвай скъпоценен,
щом те нося във сърцето си.
През сто коралови надежди търсих ...

1.
Тимоти вървеше приведен срещу дъжда, идващ насреща му. Не можеше да нарече приятно мокрото усещане, което само след пет минути на открито вече чувстваше по цялото тяло. Не се остави на емоцията да развали настроението си заради един обикновен дъжд. Все пак беше петък вечер – неговата вечер. Отива ...

Нещо в мен се счупи, когато си отиде.
Душата ми се скъса.
Сърцето ми заплака.
Небето се сгромоляса върху мен.
Светът ми се срина. ...

------
Ще танцувам с Дявола. Знам стъпките.
Ще изиграя свойто Адово хоро.
По-силна е към тебе само тръпката.
Душата ми галиш с Фениксово перо. ...

Джон Стефанович помагаше на Норма при пазаруването, с други думи казано, носеше торбите. Притесняваха го някои неща, но не смееше да пита. В крайна сметка обаче се престраши и зададе въпросите си.
– Норма, госпожа Тенди е претърпяла някакъв инцидент, нали?
Широка усмивка разцепи лицето на Норма, коя ...

Топъл и неканен, носталгичен повей,
отмята тънките треви и носи стъпки,
затихващи, но тропащи с ритъма,
напиращ зад едни гърди.
Птица над главата ми лети и въздуха раздвижва, ...

Не вярвам, че затова съм виновна,
че безрезервно се отдадох и докрай
душата си разтворих,
и с греховна обич пътувах с теб
към някакъв жадуван рай - ...

Сама
Старицата! Оная, избелялата.
Как скърца ù гласът! Дори в дъжда?
Краката сякаш сраснали са
и с пътя, с тялото. ...

Л О З Е Т О
(чужд разказ)
Този разказ наистина не е мой. Колкото и странно да звучи, но аз нито съм го преживял, нито съм бил свидетел на описаното, нито дори съм чувал за такъв случай, дори подобен сюжет никога не е преминавал през мислите ми. Сякаш ми беше разказан от някого, а не беше така. Разка ...

Талантът беше скромен – съзнаваше, че е само един проводник. Беше си настроил антените, за да приема и предава по-добре. Просто си вършеше работата и толкова. Винаги се чувстваше някак неудобно, когато хората го хвалеха и му благодаряха, че храни душите им. Знаеше много добре - човеците все още не с ...

Повика ли ме, Господи? Нима?
Не е ли още рано за разпятие?!
Потирът с виното – почти на свършване,
но виното се пие със приятели.
Дойдох, все пак. Стоя на прага ...

утихват делниците
в топлата длан на времето
потъващи в залези
на крачка от тъмното…
все още по светло ...

Мълчи, сърце, ти вече ме наказа
с тежките си думи без слова.
„Не искам вече да те слушам” –
ти казвам и замахвам със ръка.
Мълчи, сърце! Толкова ли силно ...

„... Животът непрекъснато се движи от болка в радост –
и отново в болка, от една безкрайност – в друга.“
След всичко,
което се каза,
премисли, ...

Ако пак ме погледнеш
или намигнеш,
или затвориш очи,
по онзи безпрекословен, абсурден начин, по който само ти умееш,
ще ослепиш и последното останало на човечеството, ...

Покажи се, Любов -
изстрадала скитнице,
стара моя магия,
на стиховете ми зов!
Не се крий в сянка! ...

СПОМЕН ЗА ЧИСТОТА И МЛАДОСТ
Не мога да забравя пламъка на онзи огън,
с който ти ме изгори.
Пожарът стихна. Но няма да се разгори отново.
Овъглено, сърцето ми едва дими... ...

КАК ДА СЪХРАНИМ НЕСЪХРАНИМОТО?
Понякога ни се приисква
да спрем мига.
От суетност ли, от що ли?
Но той минава близко ...

Виолетово сияние,
виолетови следи
след теб.
Щедър си.
На щедрост ...

В настръхналите дни, едва когато се опомниш,
че слънцето пробило си е път сред облаци -
тютюнев аромат -
поискаш, но знеш, че не можеш да видиш -
любимите неща на масата с оскъдния обяд!

Със кожухче бяло, сиво,
роден дом му е гората.
Често бяга то страхливо
от таз Лиса опашата.
Сещаш се, детенце, май че ...

Не мога да се върна,
няма място,
където времето да спре за двама ни.
Животи други няма...
И няма да се имаме... ...

Хубаво ли ти е сега, когато си без мен?
Нали за това тайно мечтаеше си.
Хубаво ли ти е сега, когато не съм до теб?
Свободата ти - най-ценното - твоя е.
Имаш време да скиташ. ...

„И мaкap ощe дa вяpвaм в божeствeното нaчaло нa Cловото,
зaплeнeн от твоpбитe нa този пpидвоpeн гpaвьоp нa Taнaтос,
днeс изповядвaм с нeговa помощ Mълчaниeто...
и човeшкия кpaй нa Зeмятa.”
Борис Христов ...

Талазите на мътната вода са като болест...
Оставят белези и кал, и дъх на гнило.
Оглеждаш в нея тъжния си образ,
ядеш ú рибите... И постепенно свикваш.
Приемаш за нормално неприемливото. ...

Аз съм най красивата лъжа,
влязла тихичко, на пръсти, във живота ти,
дъщеря съм първородна на греха,
разпиляно слънце сутрин във леглото ти.
Като палавите слънчеви лъчи ...

Любовта като лазерен лъч пробива и отваря тежки железни врати.
Като ефирен полъх те гали, когато от нежност отчаяно се нуждаеш ти...
Любовта може всичко, само едно не -
да влезе в сърцето на този, който обича другиго, тебе - не...

Благодарност да дариш
на всички светли същества,
които подкрепят те
по тежкия ти път, осеян със бодли...
Наградата е там, в далечината - ...

Ако беше тук... само ако беше тук, щях да те прегърна силно, много силно. И нямаше да те пусна никога! С горещи сълзи щях да погаля кожата ти, с жадни устни да изпия уханието ти. Малките ми пръсти щяха да рисуват по красивото ти тяло. Игривите ни сърца щяха да се блъскат лекичко, притиснати едно до ...

Вратата грациозно се отвори -
тихи стъпки на жена,
Луната смутена стаята озари,
Земята разпали небесни огньове.
Искаш Обич да ти дам, ...

Облечена в дрехата на суетата,
с лице от маска на измамна красота,
аз крия от света тъгата
и болната проядена душа!
Обвивката, излъскана в детайлност, ...