... от бялата страна на моя тореадорски плащ...
Зачени ми стих. От една буква само.
Не го пиши до края на небето.
А някъде по голото ми рамо.
Да чувствам всеки трепет на ръцете ти. ...

Помисли, че съм приказка. Не съм.
Жена съм аз. От кръв и плът.
Реална съм, а не измислен сън.
И с песни следвам своя път.
Поиска да надзърнеш в моя свят. ...

Бях отседнал в квартирата на двама мои приятели за известно време. Случи се така, че денят ми беше напрегнат и единственото, което исках и на което се надявах, беше да прекарам една тиха и спокойна вечер. Прибрах се и легнах на леглото в едната стая, но като че ли приятелите ми искаха точно противоп ...

Не съм от партия, ни – с цвет.
На щат в общинската структура,
значим чиновник, с кабинет,
с висока обща съм култура!
На делегиран съм бюджет. ...

НЕ ЗАЩОТО…
Аз съм капка от млечния път.
Аз съм мъничка част от Всемира.
Световете край мен се въртят
и чрез тях свойта същност намирам. ...

Тревата диша! Сетивата ù
пият соковете от небето,
аромати, звуци, възприятия,
светлината, лунен шепот.
Коварният косач посича, ...

Дадох ти душата си,
но ти се подигра.
Как можа да ми причиниш това.
Нали ме обичаше?
Май ме излъга. ...

У дома
Прегръщам нежно раменете,
дъхът ти гали моя врат.
Притихнали, лежите двете,
а двама сме в удобния креват. ...

Ти си толкова мой, а така си далеч,
че не чувам искрата ти жива,
дето пали за миг отънелия скреж
във кръвта ми и после изстива.
Твойте ноти са само пирони от лед, ...

Това не е писмо предсмъртно,
нито е дълъг роман,
нито пък е тъжна поема
за герой, в кърви облян.
Няма да говоря аз за ...

Добре, че не умря детето,
когато старостта ми настани се в мен!
Години само то е туй, което
държи духа ми несломен.
... толкоз рано остарях, ...

... ще ме обичаш ли, когато утрото пристъпва с гласове на птици,
и след безкрайна любовна нощ очите ти безбрежни молят за пощада,
а изгревът на слънцето не носи така желания покой след ласките любовни
и бездната в душата ти намира най-накрая своя край...
... ще ме обичаш ли, когато слънцето сияйно с ...

И как празно пак е - как е глухо, тихо, тъмно.
С жестокост ме пребиват самотата и гладът
(за опрощение с теб). Потъвам в безтегловност.
Горчив ми е от не(тебе)достатъчност светът!
И паля лампите – да осветят тъгата, ...

Времето приветства Пролетта
с поклон и цъфнали цветя,
Зимата направи кратък реверанс
за миг - Земята изпадна в транс.
Красив ритуал и малко Mercy - ...

И още нещо...
Нощ , звезди, луна, мрак и още нещо - приятно е!
Любов, музика, самота, тъга и още нещо - мъчно е!
Печка, дърва, огън, топлина и още нещо - спокойно е!
Мисли дълбоки, рани тежки и още нещо - сърцето ранено е! ...

Не излитай прекалено високо, душа, не излитай!
Там, над облака сив, разпрострян по небето, е тихо.
Там, до слънцето близо, душа, е космично самотно.
През озонова дупка, вледенена душа, ще втечняваш азота.
Не е полет това, не е радост, душа, само страх е! ...

Когато влюбено ме гледаше,
да ти бях затворила очите,
за да не се налагаше сега
да си погребваш ти мечтите.
Да бях премълчала "Обичам те". ...

Ако можеш да намериш красотата в цветовете на малко цвете... значи има надежда!
Ако можеш да намериш удоволствие в движението на една пеперуда... значи има надежда!
Ако усмивката на едно дете може да топли все още сърцето ти... значи има надежда!
Ако виждаш доброто в другите хора... значи има надежд ...

Поискал веднъж един Призрак
да иде на бал, веселба.
- Защо не?! - в ухото му Присмех
присмял се над злата съдба.
И тръгнали: Призракът - в бяло, ...

Смълчани устни
Самотен пламък
изпепели сърцето,
струят отломки.
Обезлистен клон ...

Казват - правило неписано,
че щом добро направиш нещо -
(спонтанно или непремислено)
животът тройно се отплащал.
Че щом мечтаеш (за какво да е) ...

Любовта дойде в сърцето ми като стихия,
удави ме във мъка и водопади от сълзи,
пожар от болка в мен запали.
Сърцето ми на хиляди парченца потроши.
Тогава ти се появи като с магия... ...

Животът ли е този, който влияе върху човека и го променя?
Преди да минем на самата тема, първо трябва да се попитаме - Какво е животът?
Всеки го разбира по различен начин, има свое собствено мнение, а и самият живот на всеки е различен. Лично аз имам една любима мисъл, която гласи: „Животът е това, ...

По едно
И бялото се рони, скъпи ми Приятелю!
И то потъва в сенките на мисълта,
а те запомнят само нашите появи
преди да ни изтласкат вдън земя. ...

Измъкнах се, повярвай ми, от нищото
и виждам теб, а теб те няма,
завъртам се с надежда, търся чистото,
но миражът само е пред мене без промяна…
С думи ти успя да ме откъснеш ...

Тя седеше до мене,
слънчев лъч я огря
и попита (приятелски)
имам ли някоя в свойта мечта.
Казах: - Мечтая... ...

Смисълът на млякото
е в прокисването.
Търся си буркан за мисленето.

Поглеждаш ме в очите и сякаш нищо друго не съществува. Вземаш ръцете ми в своите и всичките ми тревоги изчезват. Как го правиш? Осъзнаваш ли изобщо каква власт имаш над мен? Дойдох да поговорим за това, че може би е време да сложим край на връзката си, но, гледайки те такъв тъжен, не знам как съм мо ...

Толкова силно мълча,
че нищо не мога да чуя.
Толкова много печеля,
че ми писна да губя.
Българин съм, боже, ...

Попей ми, приятелю мой!
Изпей ми най-нежната песен
и бурята в мен успокой
с мира, от гласа ти донесен.
Попей ми, приятелю мил! ...

Умориш ли се
Умориш ли се от врагове-ласкатели
и от интригите на подли отмъстители,
познаеш ли неподплатено обвинение
на - уж - приятели добри, ...

В нея вината не търся.
Ти сам всичко ù даде.
Безмилостно галеше с пръсти
косите ù дълги и пуснати.
В нея вината не търся. ...

Отминават желания, мечтите полека угасват...
Копнежите - сякаш не са били.
Още колко ли мисли ще дойдат,
колко ли скъпи неща...
Още някой много близък, ...

Без теб съм като сляпа,
без теб всичко е безлично,
без теб сама съм,
без теб - сама със самотата.

Едно небе над нас стои,
едно ни слънце нас огрява...
Каква е разликата между
нас тогаз, човече,
щом създадени сме всички ...

Тъгувай, циганко,
днес твойта любов е продадена,
разбита и стъпкана,
твоята гордост боли…
От клетви за вярност ...

Домът ми - топъл, истинска вселена -
от колко болки тук се приютих
и колко пъти гордост наранена
от вълчи зъби зад пердета крих!
Но стига вече! Искам да е слънце - ...

Дните черни нареждат се отново пред мен...
Животът безпощаден сякаш ме следи!
Без теб утеха не намирам дори и в празничните дни!
Броя минутите страшни, в които не знам къде си ти.
Без теб не мога да живея - а от истина така боли! ...

За прошка май е твърде късно.
Чашата търкаля се на пода
сред прах, сълзи и кал.
Обърнах я. Обърнах я до дъно -
от твоите очи отровата. ...