Прашно и потно време, върволица от клиенти пред камиона. Както е тръгнало, след час-два стоката ще свърши, той ще се прибере на село и ще удари една ледена ракия. Мъжът примлясва замечтано, но бързо се усеща и вика към каросерията: три килограма чушки каза госпожата, не чуваш ли, не два! И шест кило ...

А сутрин, бяла мантия студен
и хрупкав сняг града ни прероден -
след нощ, когато в диви пререкания
се бори в теб крадецът със избрания -
е скрила, за да срещне мъдър ден. ...

"Пътеки"
Между две пътеки - "живот" и любовта,
би ли си избрал да дишаш,
без в живота ти да има любеща жена?
Точно там между две алеи - радост и тъга, ...

Беше около 8 часът , когато се събудих. Татко отдавна беше тръгнал за града. Тъкмо бях започнала да си приготвям закуска в кухнята, когато чух познат звук от мотор. Това беше Сет. Идваше, както се бяхме уговорили снощи, за да ме заведе в бърлогата на "Отхвърлените". Чух как Сет спря до къщата, изгас ...

Глава шеста
І
Аврамов и Борсата се бяха маскирали в гъстия храсталак с майсторството на войници от спецчастите и чакаха Терсенето да подкара глиганите към тяхната позиция. На него му се падна неблагодарната роля на гончия. Бяха му връчили цяла торба с пиратки, които той трябваше да мята в гората, за ...

Приветствах утринното слънце,
на оня пуст, забравен морски бряг,
който бледите вълни прегръщаха
и галеха спокойно с нежния си глас.
Приветствах невидимия образ на бриза, ...

Ужасната любов
Любов неописуема
изникна между нас!
Любов невиждана!
Зрънцета любов в душата ти посях! ...

Падат листата, един подир друг
ронят се дните в късната есен.
Стърже безмилостно времето с лък
по нерви оголени своята песен.
Право дървото все още стърчи ...

Лежа. Искам да летя.
Искам го. Подтискам го.
Ела! Имам бедра.
Мрак! И пак, и пак...
В мен! И този ден. ...

При всяка стръмнина в живота ни
ти се предаваше, отказваше да се пребориш,
а беше достоен за това.
А аз бях там, винаги до теб!
Тихо шепнеща, че животът е радост и тъга... ...

В тишината се докоснахме без думи,
душа душа погали със любов,
очи в очи се вплетоха безумни,
сърце в сърце потърси смисъл нов.
Ръце в ръце потърсиха опора, ...

Отново лудо желание ме обзема
и любовен по тебе копнеж.
Мислите ми пак ти превземаш,
в тялото неспирен кипеж.
Премрежвам свойте очи и изплува, ...

Купи ми за Коледа ново сърце,
че старото вече е сдало багажа -
не трепва, не чувства и вече не ще,
дори и на мене, две думи да каже.
Лежи и не мръдва - същински мъртвец. ...

П А З И Т Е Л
_______________________________________
To The Moon Flower
Обречен на жажда -
да моля за жадните. ...

Видях писалката на старата ти маса
и си спомних отново за теб.
Обзе ме болка, имах тъжна нагласа,
пустотата се рееше в мен.
Видях писалката на старата ти маса ...

Аз ще живея,
ще оцелея,
ще се преборя,
но няма да е същото...
Пак ще заспивам, ...

Една година, а нищо -
празнота,
много спомени -
някои хубави, повечето не.
Една година, а нищо - ...

КРЕХКА ВЕЧНОСТ
На жена ми
Сами ще чоплим вече свойта участ...
Трохите тъжно масата преглъща...
Притоплените спомени ще учат ...

Живеем в трудни времена,
парите не достигат, мизерници сме всички.
Така ли живеят и други по света?
Всичко ли движат тези пусти парички?
Хората гладуват, работа няма, ...

Високо.
Високи мисли да изложа
и низки как да възвиша?
Готов съм даже да се обзаложа,
че няма просто, ...

Всичко навън бе замразено,
всичко в твоята душа бе наранено
нищо не бе тъй искрящо,
както би могло да бъде изящно!
Всичко може би не бе провалено, ...

Те ме завладяват, бавно, но сигурно ме топят и вземат нещо от мен. Всяка нощ за мен е една война, в която независимо, че винаги печеля, се оказва, че съм загубил.
От колко време ?
Не знам!
Знам само, че е рано да се предавам… сънищата…
Всяка нощ се будя изпотен и се взирам в мрака, всеки звук ме кар ...

Ти, моя възраст, наречена средна…
(вече средна не е трийсет и три…)
Безобидна? Смирена? Безвредна?
Всички пожари ли ти угаси?
Любовта ти дали се изгуби ...

СЪРЦЕ
Ликува сърцето,
обвито в любов.
Пропито със нежни творения.
Женско видение - мъдро съждение, ...

ЖИВОТ
Какво си, живот,
без обич, без ласка,
без радост, любов,
без мечта? ...

Предчувствие
Първият работен ден. И сега какво? Нищо! – седиш и работиш. Работиш, работиш, работиш, а забележките те връхлитат една след друга като градушка в пролетен ден. Първата ти мисъл е: „Няма да се справя”, но после осъзнаваш, че не е чак толкова невъзможно. Що се отнася до теб – ти се старае ...

Широки булеварди, осветени
от лампи и изкуствени слънца
и улички, небрежно подредени,
със скрити зад прозорците цветя.
Пътечки горски, кътчета незнайни ...

Шумно е в косите на моряците -
заспиват чайки в техните нозе...
На юг изпращат ятото.
И плачат.
Мечтаех някога да съм море. ...

Натрупани от вятъра
листа на прага
есенно прет-а-порте

На рими не робувам,
оставих ги в ъгъла
на тихата стая
от призрачен дим.
Сама ще царувам ...

Полето
Полето с лавандулената песен,
полето с слънчогледовия блян,
полето тъй магично преди есен,
полето с черешовия мирис разпилян! ...

По Яворов
На заник-слънце победени
сребреят морните коси.
Бледнеят дните отредени,
финален валс ни предстои. ...

Вдъхновено от
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=192176
с благодарност
Танцуват...
танцуват снежинките бавно, ...

стихове:
1. Аз съм баба ви Мара ( хумор, ''бабешка пуйезия" ) :)
2. По душа съм светец ( хумор, ''пиянска лирика" ) :)
3. Не ми тежат! (хумор, ''бабешка пуйезия" ) :)
4. Вих, кът' самодива! ( хумор, ''бабешка пуйезия" ) :) ...

Уших ти дреха от мечтите си.
Тя беше пъстра,
златоткана
и богата.
Планински склонове ...

Грижливо се оглеждам
и бръчките си заглеждам.
Мълчаливо нареждам
твоите мъжки капризи.
Старателно ги подреждам, ...

(седока)
самотни гнезда
сълзи по паяжини
тъгуват хризантеми
мирис на есен ...