Когато се роди синът ми, роди се и една голяма... болна амбиция. Той да стане... Пианист! Задължително! Само да проходи... Не, само да почне да лази и мислех да го пратя на уроци по пиано.
Колкото по-рано, толкова по-добре. Така се става гениален пианист! Нали?!... Затварях очи и си представях как с ...

Влизам в стаята,
а леглото отрупано с листенца от рози.
Лунна светлина нахлува през прозореца,
усещам нежен ветрец да гали лицето ми.
Ти пристъпваш към мен, ...

Обич моя -
огнена жарава,
още не разпалена,
а следи остава!
Обич моя - ...

Ти роза подари ми -
с червени листенца.
Ти роза подари ми,
а в нея - твоята душа.
Блести по нея твоята невинност, ...

Илюстрация.
Дясната и лявата половина са разделени с дървена врата.
Лявата половина:
Най-обикновен коридор пред апартамент в хотел. Пред дървената врата седи типичният "бизнесмен" със тъмносин костюм, бяла риза, светлосиня вратовръзка и тъмносин панталон. В дясната си ръка държи голям букет цветя. П ...

Всичко е тъмно - всички стаи са обгърнати от непрогледен мрак, но без една...
Аз съм в тази стая с хората, от които най-много зависех, заради състоянието ми и най-вече заради крехката ми възраст - родителите ми. Този път злото беше предначертано, този път единствената светлина е искрящо бяла и прони ...

Две очи прекрасни.
Като две звезди блестящи.
Изгарят човешкото сърце.
И дават сили за живот.
Със своята любов.

Дядо рибката попита:
- Рибке златна, дяволита,
я, кажи ми, мило чедо,
как да турим с тебе редо?
Как да няма тарикати, ...

Върви си, аз няма да те спра,
сълза едничка няма да отроня,
усмихната ще ти помахам с ръка,
ще гледам как се скриваш зад завоя.
А после тихичко ще се обърна, ...

ВСЕЛЕНА БЯЛА
Любов, вселена бяла,
обзела си ме цяла!
И радост, и страдание,
и грях, и наказание! ...

И тази вечер щастието е в ъгъла забутано,
а сенките са остри като зъби.
Самотните души усилено строят иглута
с надежда, че не всичко е загубено,
припалват своите мънички огнища, ...

Много ли струва?
Много ли струва, кажи, една нежна дума?!
Радост в нечий очи... после обич безумна.
Много думи да кажеш можеш със обич
и след тях ще изчезне всяка страшна тревога. ...

Добре дошъл отново във съня ми!
Свали сакото! Чувствай се добре!
Луната днес празнува пълнолуние -
пийни със нас абсентово небе!
Ще пием... няма да си кажем всичко ...

Хвалби от мен не ще и да чуеш,
за перчене с пари ти забрави,
жени за кинти не съм си поръчвал.
Мразя кучки - това разбери!
Явно била си лъгана доста, ...

Гърмен
Не град.
Един от бисерите си,
от пазвата на Западни Родопи.
Тук всичко има ...

Валеше сняг, всичко бавно се покриваше с малки съвършено бели и бляскави, но коварни снежинки. Изящни и излъчващи “лукса на природата”, те представяха перфектното в студенината. В мрака пустите и глухи улици, озвучавани само от лай на кучета, бялата гора и цялата луна образуваха вледеняващата картин ...

Едва ли всъщност ме познаваш.
Не знаеш нищичко за мене.
Долавяш само онзи пламък
горещ, в душата ми – безвремие.
Не знаеш нищо. Как живея ...

Преди да съм затворил завинаги очи,
преди тихо от теб да си отида,
искам пак твоят глас да прозвучи,
за да забравя новата обида...
И нека слънцето навън да грее, ...

Настанаха тежки времена,
работи по цял ден навън,
прибира се късно вечерта -
няма време дори за сън.
За какво работи там, ...

Слънцето целуна Морето.
Морето погали Скалата.
А Вятърът си играеше...
Нощта прегърна Слънцето,
а после Сутринта го докосна ...

От очите ми не капят сълзи, а кръв.
Усещам в сърцето болка отново
заради теб.
Раните в душата ми няма кой
да промий. ...

Край морето отново е пълно с живот -
палав бриз над скалите се носи,
от вълните омайно ухае на плод,
а очите задават въпроси...
Топли длани се докосват с любов ...

Не ме търси -
опитвам се да те забравя.
Не ми пиши,
не се обаждай.
Опитвам се да те забравя. ...

Листопад
Падат листата,
от вятъра гонени,
пада със тях
като пух и снегът. ...

От моста на Влюбените
Мъчи се локомотивът –
зер му е тежък товарът.
С тебе от моста – щастливи
с още тонаж го товарим: ...

Лутам се в неизбежното
и все търся непознатите неща.
Лутам се в случайността,
оставайки съзнанието
далеч от реалността. ...

Стана така, че към края на юни, или началото на юли, със сигурност беше точно два дни след като проведох онзи телефонен разговор, на Чефо майка му и баща му, барабар със сестра му, заминаха за Гърция, а него го оставиха да учи за кандидатстудентския. Същата вечер у тях имаше купон. Имат голям апарта ...

Очите ми - два извора дълбоки.
И често са препълнени до горе.
Изпиваш ги до дъно. И жестоко.
Оставяш ги пресъхнали и слепи.
Очите ми - две пламъчета - свещи. ...

Не искай, скитнико, от богаташа
да разбере какво е да си без подслон.
Не чакай от глупака разум.
А от разумния да пее под дъжда.
Но искай, скитнико, от ветровете ...

Тази нощ аз ще бъда твоя
с коси от огън и вода,
на клада да горя ще моля...
... и пламъците после ще гася.
Тази нощ аз ще бъда непокорна... ...

Хоризонт над водата
Слънце и Луна
отражение на влюбени другости
+ + +
Нощна св. Троица ...

Реалността е казаната дума
от най-големия ти враг.
Реалността е в грешната плесница,
ударена от брат на брат.
Реалността те гледа от очите ...

От прозореца наднича
красива есента.
Тъжен дъжд вали,
студена е нощта.
Но спомен изгарящ ...