Тя се събуди на земята в една стая. В мига, в който отвори очите си, пред нея се появи същият мъж, който я бе омаял, с широка вампирска усмивка на лицето си. Ейми се стресна скочи и побягна към вратата. Стаята беше малка, мрачна без прозорци и каквито и да било предмети. По стените имаше лишеи и мух ...

Тези очи недовиждат.
Мразят да гледат. Реално.
Често привидно примижват.
Всъщност се давят.
Фатално. ...

Заля вълната
сенки от летящи птици
слънцето отново пише йероглифи

Бях забравила...
Бях забравила своята гордост,
там където, не стъпват мъже...
Ти по моста напираше смело
А аз дори ти подхвърлих въже...! ...

Радостно подскачат птичките,
раззеленяват се тревичките,
весело шумят рекичките
и усмихнати са всичките.
Гледам вън усмихнати дървета, ...

Слънцето пак се оглежда в очите ми.
Издайник. С онзи златен, магичен нюанс.
Сърцето затворих и исках да тичам.
А ето ме днес. Вятър притихнал съм само.
И може би някога... пак ще обичам. ...

Върви си Вълчо из гората
и търси Шапчица червена,
но хоп - изскача му козата,
не червена, но пък заблудена.
- Здравей, козичке сладка! - ...

- От какво Ви е писнало най-много?
- От евтини хора в скъпите ми чаршафи.
Проницателността в погледа на събеседника ми беше типична само за две същества на тази планета - породистите ротвайлери и кинорежисьорите.

ПРИМАМКА
Жена ще ме примами в своето котило.
И цял живот ще И, доказвам, че съм мъж.
А после - дом. Любов. Деца. Въже - бесило.
Във старостта ще кажат: ...

Моята представа за битието
есе
Във Вселената съществуват три феномена: човекът, историята и любовта. Те са уникални по своята същност и взаимосвързани.
От тези три, най-вече изпъква човека, защото той създава своята история, той може да изпитва чувството любов и не на последно място по значимост – ч ...

Откривам щастиe във всяка мисъл,
родена в утрото огряно от лъчи.
Магьосник някакъв деня ми е орисал
да свети в мен със ярки светлини...
И даже жълтият трамвай със нервни хора, ...

ЗАВРЪЩАНЕ В АКРОПОЛА
Денчо Славов
Трета част
След половин час задъхан и изпотен съм в партера на триетажна бяла сграда, в която се намира офисът на хуманитарната организация. Каралайн е висока късо подстригана блондинка, която наскоро е завършила специализация в медицинска академия. Въпреки слабата ...

What can I do? Какво мога да направя?
Will I be getting throught? Ще успея ли да продължа напред?
Now that I must try Сега това което трябва да направя
to leave it all behind! е да оставя всичко в миналото!
Did you see Видя ли ...

Часовникът удари 12 полунощ. Аз лежах в голямото балдахиново легло, самотна, без да мога да заспя. Изведнъж прозорецът на стаята изскърца. Чух стъпки по дървения под и бледа сянка се промъкна по него... Усетих как леглото ми пое тежестта на друг човек... Странно, но не се уплаших... Този човек, него ...

В днешната културна традиция е добре познат мотивът за саможертващия се герой. От екрана и страниците непрекъснато виждаме как понякога от групата приключенци един остава, за да забави злите сили и да спаси приятелите си, а единственото, което ни се показва от тази саможертва, е предсмъртният вик на ...

Tarantula/ Faithless
Down in the shadows of your deepest secrets
I sleep next to the precepts you hold most dear
Your heart is in my province hour upon hour
I shiver when you feel the cold, ...

Дайра вървеше покрай насипа, превила се срещу силния вятър и се канеше да премине празното пространство между пресечките на двата квартала. Веднъж преминала, стените на отсрещните сгради щяха да ù дадат малко повече защита срещу блъскащия я вятър. Тя се огледа - беше пусто - сниши се и приготви авто ...

Rihanna - Haunted
[Verse 1:]
The steps on the stairs
Aren't really there
Feel like there's someone watching me ...

Смъртта дойде при мен
с твоите очи,
погледна ме и ме прониза
като кинжал, като куршум в сърцето.
Смъртта дойде при мен ...

Отново пак започнах да живея,
усетих Твойта сигурна ръка.
За щастието наше вече не копнея,
защото то пристигна у дома!
И чувам как сърцето ми пропява, ...

Аз утре не знам къде ще се събудя!
Не искам и да знам какъв ще бъда с име друго?
Просто ще се събудя и ще тръгна. - Накъде?
Не ме бива да играя в отбор. Искам всичко!
Не, аз наистина не се шегувам. Готов съм! ...

Преплетените вени на града
тъмнеят сънено-асфалтни.
От стрехите
наднича тишина.
Луната спуска ...

Искаш да си с мен сега,
но и него лъжеш ти.
Не това е любовта,
а привличането ни.
Как да повярвам на това, ...

Чаках те,
от толкова време те чаках, че дори не помня от кога, още от времето, когато време не съществуваше и сезоните не бяха четири, а десетки - сезонът на падащите дъждове, когато в локвите танцуваха мехурчета и не знаех, че в оркестъра на жабите някаква принцеса е открила своя омагьосан принц, с ...

Той:
- Твоето рамо
е моето докосване.
Твоите устни
са розата между зъбите ми. ...

НАШАТА СРЕЩА ПОСЛЕДНА
На масата съм сам в ресторанта,
а бутилка вино с две чаши поръчах.
Ти едва ли ще дойдеш на тази среща последна,
но все пак поръчка за двама направих. ...

Столетия...
по бездушни пътища вървях.
Столетия...
душата ми потъваше във прах.
Столетия... ...

Довиждане ти казвам и заспивам,
забравяйки те лесно, на мига,
щом устните от теб се отделиха,
ти прошепна: дяволска жена.
Ти знаеш, никога не се срамувам ...

Най-накрая влюбих се. Във себе си.
Цял живот пилях се все за някого,
плувайки в морето си от ереси,
дето съм пикала срещу вятъра.
Касичка от днес ще е сърцето ми. ...

Обичам те с цялото си сърце
и то за тебе плаче,
за малкото, което то ти даде,
което то за теб разкри.
Но там, дълбоко в себе си, ...

Ето - казвам ти
- Обвинявам те!
Ти, който погуби
реалния човешки смях
и стремежа на моите мечти - ...

Страдащо мълчание
Затворени в чепупките си,
дишаме през сълзи.
Насила се усмихваме,
насила съществуваме. ...