Как живо копнея да се върна на село.
Колко ми липсва в деня маранята.
И прага на дядо прекрачвайки смело,
дъха си усещам - трапеза богата.
Домашната питка на баба ми Митка, ...

Хамлет векове наред флиртува
с привидно важен, мним въпрос,
животът собствен колко струва
и дири отговор най-прост
например, на един кокос, ...

Макар, че съм директор
на собственото слово,
имам си коректор-
да стане то готово.
Тя Гери се нарича. ...

от царството си африканско
слон хоботест днес пристига
с широки крачки и обноски-
мълвата бе за личност видна
за него само чуваха се разни ...

ПРОЛЕТЕН ДЕЛИРИУМ
Сън сънуват пейчиците в парка –
как ще се накипрят във зелено,
как среднощ опърпаната арка
люлякът с дихания превзема. ...

2.
- Сядайте, юнкер – посочи стола до стената мистър Смит – Ще желаете ли питие? Разговорът ни се очертава дълъг. Може да го приемете като лекция от супервисша образователна степен…
„Юнкер“ – обръщение доста високомерно, пренебрегващо получения след четири години обучение най-висш чин в школата. Но ...

|Restless
Daylight...
ruins them again...
my blissful dreams.
Moonlight... ...

В КРАЙЧЕЦА НА МЪЖКОТО МИ ЛЯТО
... когато остарея – и когато нахълтам в твоя спомен някой ден,
във крайчеца на мъжкото ми лято дали ще спреш на пейката до мен,
случайница, слетяла – тъй красива, в последните ми утринни роси! –
със роклицата, дето ти отива, с две панделки във своите коси, ...

Стихове без смисъл, те ще са чудесни -
с добра мелодия във песен се превръщат на мига.
И сякаш ги дочувам - ту по-широчки или пък лекичко възтесни,
прескачат като пуканки в гореща - чак до розово тава:
Животът е дълбоко смислен като цяло… ...

Започва пътят ми през слънчевия юни
и с топлината си по лятото ме води.
Вървя по пътища, понякога безумни,
към върхове, към пропасти огромни.
Отдавна на големите в света живея, ...

Като лъвовете... ама не съвсем...
То само името такова...
Пола виси от мъжкия корем,
до него пък е дама... с мацка нова...
Дъга се вее... ама не онази... ...

Жена върви в парка сама. Загадъчна усмивка. Явно се връща в миналото. Всеки спомен носи носталгията по нещо вече отминало. Рокля. Дълга. Почти опира в земята. Жена, която сякаш никога не е имала име. Цветята дори се обръщат и я гледат. Събрала красотата на цъфтежа на дървета и цветя, тя върви бавно. ...

Разговор на Критиците Тютюлка и Лъчезор
– Абе, тия волинти, вритони и джулюни, не са ли малко множко за главите на бедните липсващи читатели на Мирабела, а?
– Тя вече махна първите два, останаха само джюлюните. Обаче редакцията не е приоритет…
– Кой го каза това?
– Кой, кой, който иска романът да си ...

Бойната група бе стигнала до едно възвишение, водена през гората от скаута с качулката. Между гъстите храсти, с които бе покрит хълма, пред тях се бе открил лагера на таласъмите. Клекналите воини гледаха изумени, многото палатки от кожа и плат, както и силните огньовете запалени от техните врагове. ...

Аналогии
Аналогиите подобия са - и означава това - подход еднакъв или отношение налага се човек да има!
Има в геометрията съотношения еднакви - пропорции - за страните например на триъгълник един на друг подобен: a/b=d/e.
И от тук: a = b.d/e.
Дължината на страна една чрез другите се изчислява! ...

Сянката е все по-очевидна,
щом Слънцето се приближава..
....
Върху жълти листа
мекодреха сърна - ...

Унизително е! Не се моля на никой!
От кръвта на земята ще пия,
ще ям на небесните твари перата, но кой тук
ще ме принуди за милост да вия!
Ще се кланям на хора обаче, не в този, ...

Лизи го придърпа към себе си, изведнъж нетърпелива да почувства горещата му кожа върху своята отново. Простена, когато устните му започнаха да обсипват шията й с цeлувки. Сам изръмжа и нежно я захапа, сякаш маркирайки я като своя. Елизабет зарови пръсти в косата му и наклони главата си настрани, за ...

съмнителни
са - правейки
се на стеснителни
***
стеснителни ...

не различава
в на живота смисъла
зърна̀ от плява

Нека тихо да поседнем
на леглата си, деца,
и към книга да посегнем
с развълнувани сърца.
Зима вие вън студена. ...

Жената е сила, жената е мощ.
С поглед превръща деня ти във нощ.
Жената умее да води война
и често печели с нежна ръка.
Жената е тайнство, жената е храм. ...

Щом сърцето говори, говори…
Съществуват ли безсмъртни
историите за Ромео и Жулиета?
Съществуват ли дните
и нощите в които двамата изгарят? ...

太陽は死につつある
闇に殺された.
新たな始まり.
..........................................................................................................................................................
Умира слънцето ...

Реката потръпва под меката ласка
на топлия августов здрач;
в предчувствие някакво гларус изкрясква
и вятърът носи сив прах.
Тополите рошави четки поклащат -- ...

Свободен
Небето тъмнее над дивата урва, а в далечината вече проблясват първите светкавици, като бързи мечове на разгневен митичен герой. На самия ръб на пропастта стоим аз и тя - тишината. Въздухът трепти от скрито напрежение, но въпреки това съм вътрешно спокоен. За пръв път от много време насам. З ...

А бъдещето, като остър гребен,
разсича днес косата на живота.
В браздата спрял, се взирам по-самотен,
в мъглите запечатал свойто сбогом.
На честността последната надежда. ...

Не всичко що блести е злато,
а вече е фалшива и дъгата.
Катериш път-трънлив, неравен.
и бориш се безспир- напразно.
Превръщаш дупките дълбоки ...

ЕДИН ЗАБРАВЕН МЪЖ
... вятър свири на дудуци, люшка плажния камъш.
И вълната на кълбуци тръшка се – нашир и длъж.
Сякаш срязани консерви, скърцат черните скали.
Облакът над тях се нерви – много дълго ще вали. ...

1.
- Главен юнкер Джорджър! – ревна гласът на капитан Джулс нейде от стената. Рев, който не накара и мигличка да мръдне по лицата на вглъбените в екрана юнкери. Отдавна бяха свикнали с разнасящите се нейде от стените, столовете, прозорците гласове, информиращи ги за необходимите им вести. По-лошото ...

Съдът признал Волгин за виновен, задето нямал мнение, отговарящо на възгледите на някаква баба…
Не, не е скрита цензура…
Просто демокрация – мнението ти трябва да пасва на калъпа на всекиго. И, ако тоя всеки не го хареса – под съд…
Чак после идват аутодафетата…
хххх ...