По тъмно...
Под небе от синьо назаем,
с безусловна надежда оставам.
И нищо, че е есен пълзяща
по света и в душата ни свята ...

Родината ни свята ти беше мила,
нека помним ние делата твои!
Впечатлени сме от твоята сила,
доказа, че българското има устои!
Почитат те свестните хора, ...

ЗАБРАВАТА ПОКОЙ НЕ НОСИ
Светът ми се ограничи до три
причини да се будя сутрин –
джезвето медно бавно да възври,
да светне старият компютър, ...

"И таз добра! Сега с този ваш дивеч, ако река да ви го сготвя и опека, ще трябва две каргонски фурни да наемам!" Гласът на Сия звучеше недостоверно, уж еуфорията от лова на софийските тузове я владееше...
"Нищо подобно! След като надзирателите ви свършат дране и обезкостяване, твойта задача е плешки ...

Откакто имам теб съм всъщност пълноценен,
открил накрая липсващата част -
И вече не се чувствам чужд и непотребен,
сглобих сърцето-пъзел със Обич и със Страст!
Откакто имам теб открих, че имам всичко! ...

Глава четиридесет и седма – питанки и чуденки
Едно време другарката Андреева ни учеше, че тези знаци се наричали въпросителни и удивителни. Но май пак са питанки и чуденки. Защото само те помагат да се ориентираш в днешния ден. Питаш, чудиш се, пак накрая махаш с ръка и намираш отговора в полупразна ...

Живеейки в заблудата нетрайна,
за дом и обич в нечия душа,
ревниво пазех същността си в тайна,
опитвах всяка нощ да утеша,
сърцето свое – участта избралото, ...

БЪЛГАРИЯ НА ТРИ МОРЕТА
... с ятаган ръждив Луната облаците с бяс сече,
чорлава – мъглата мята кат мухлясало кече,
плажът мокър гръб изгърби, фарът яко се смълча,
и вълните – зли свекърви! – стелнаха пред мен бохча, ...

Не мога своя блян да изрека,
когато ме докосва твойта същност.
Емоциите – бликнала река,
не искам вече да остана същата.
Не мога да опиша радостта, ...

Грен се събуди и бавно отвори очите си. Усещаше топлотата и приятния аромат на жената в обятията си, която още спеше и се бе сгушила в него. Явно с Лиза бяха заспали пред камината, на кожата и възглавниците там, след неочакваната им среща с Божеството снощи. И двамата бяха облечени, установи воинът, ...

Толкова силно обичам
Толкова силно обичам,
цяла от обич горя!
Дълго на тебе се вричам –
щастие спряло, мечта. ...

Бавно заспива кварталът в един вечерта!
Последният тролей - изнизва се безшумно!
В съседното кръчме - редовните пияници бушуват
след глътки от магически вина!
Те са експерти всячески - и Спорт , и Ресторантство ...

С теб небето е чисто,
с теб няма мъгли.
С теб вървя отривисто
даже дъжд да вали!
С теб намирам причина ...

Бъдещето ни може да стане чудесно,
просто трябват усилия, грижи, вяра!
Но това, уви, просто никак не е лесно
в този наш свят тъмен, зъл, покварен!
Влекат ни егото и парата, ...

Бляскава елха лъч от светлина,
чака тя нощта благословена.
Клоните с постеля от звезди,
осветяват тихо яслата студена.
Малкият Витлеем е вече тук, ...

От 9 кладенци мъдрост копая,
че да има с какво вас да даря -
Работа тежка, не виждах й края,
досущ бях подобен на кърт във пръстта...
Първият дъно от камък оголи, ...

А колко ми дотегна от калта,
с полепващите мръсни, хладни пръсти,
а мокри са ресниците му гъсти,
в небе такова как да полетя?
И вятърът с трепереща ръка, ...

ПЕСЕН ЗА ПРОПУСНАТОТО ВРЕМЕ
... дали бях влюбен, или пък надрусан, или и двете – пълен идиот,
аз вече си изпуснах автобуса към следващия – по-щастлив живот,
дори не зная има ли го нейде, или съм вярвал в някой тъп мираж,
и – да го пея в стихове елейни – за пенсия натрупах трудов стаж, ...

-Закъснявам! Дядо Коледа ще бъде много сърдит!- шепнеше си джуджето.
То бе високо не повече от метър. Тичаше през снегът със своите червени островърхи ботуши. Сините му панталони се развяваха от студеният вятър, който свиреше свирепо в комините. По бялата му брада имаше висулки, а носът му бе червен ...

- Мамо, моля те, разкажи ми някоя от твоите истории! – седемгодишната ми дъщеричка не заспива без да да ѝ прочета или разкажа някоя история. За мое щастие, тези които си измислям или разказвам по спомени, я вълнуват повече.
- Добре, Аля, желанието ти отново ще е изпълнено, но само с обещанието утре ...

Сутринта първо чувам звъна на аларма при Стани
После подът изскърца и скочи той в ранни зори.
След минута и аз се протягам и вече съм станала.
Не разсънена още, усещам как в мене гори
като огън бенгалски и страх, и тревога човешка, ...

Опропастена тишината отразява нощта.
Препъвам се във всяко камъче .
Пеперудени сънища махат с крила.
Тъмното е въглен от далечна слава.
Гърми самотно сърцето. ...

Днес е Трифон Зарезан –
празник български – голям.
Ден на мъжките ръце,
и на сладкото винце.
Днес е празник на лозаря, ...

Разказът е по действителен случай
Ден, като ден, като всички останали, може би малко по-гаден, защото първата ми пациентка бе момиченце на девет години придружавано от майка си, заради оплаквания от болки в корема. Нямаше нужда да разпитвам. Майката най-подробно ми обясни, че от три седмици на малка ...

Стефановден
Сядам пак през листа бял
И го гледам с поглед вял
На компютър да опитам?
Почвам още да се питам ...

Не съм случаен минувач в живота, даден да живея.
Блестя в човешкия си плач и в бодри радости се смея.
Дарявам своята любов насред семейното огнище.
Излязъл с римите на лов, навярно аз ви казвам: „Вижте!“.
Другари, вижте за какво животът слънчев отминава ...

Нов ден,
нови откривателства.
С дребнавости скучни
и слова благозвучни.
Случването не спира ...

Такааа… Свържи ме с Мишев… Здрасти! Кажи как върви производството? Аха, аха… Тоя защо се мотае? Трябва утре да е готов! Машинит се освобождават в десет заранта и веднага пускаме неговото производство…
Време няма! Пазарът чака… Абе, обясни му, че това е бизнес! Нищо лично… Да пие хапове и сиропи и да ...

Глава четиридесет и шеста – изкуството да си жена днес
Ех сега да бях на двадесет! Щевше да види моичкият дали така лесно ще му падна в сърцето и ръцете. Защо то времето ни е хем интересано, хем женски полезно. А на нас, жените, е трудно е да угодиш със забава. Е, на възрасните им е по-леко. За майк ...

Вдъхновено от сценария "Коси в прахта"
Дръж се, Земьо, потърпи... Още мъничко почакай. Ти чу ли... Мале - от зори, идат... чети, а оръжието, майчице, байряк е.
Виж ме, Боже, що пред сега стоя. Ти позна ли... аз съм... твоята Румяна? Забий камбините да закънтят. До горе, нека чуят се оттатък Рая.
А т ...

Индже войвода
И кога пак буря на планина захване
и с тъмни облаци покрие се небето.
С гръм и мълнии се плисне дъжд в полето,
спомня ни тъжен спомен за Индже и детето! ...

Тъй срастнаха се децата ни и умствено,
и телесно
с интернет мрежите безпределни,
че разговарят помежду си –
на живо, ...

Искам
Слънцето към нас поглежда,
във очите ти танцува,
вятърът и той обича
само с тебе да флиртува. ...

Дъждовно
В очите ми дъждовно...
Две недели тягост.
На раздяла тъй виновно,
след раздяла слабост. ...