ПОЕТЪТ НА ВАРНА
... навярно някой ден – като умра,
за мен ще ръсят врели-некипели –
че съм живял без пукната пара
и че в града за присмех са ме взели. ...

всеки човек - жив
и здрав - и от обич и
любов - жива сплав
всеки човек - жив
и здрав - и от обич и ...

"Слово есть образ дела" (Солон из Афин)
Вручают мне билет (туда-обратно), весло…
Вороньим клювом вздёрнулась байдарка
и – понесло!
На горб реки, вскочив, как на мустанга, ...

Ако започнете да събирате кубовете на последоветелните цели положителни числа, ще се натъкнете на нещо много странно. Винаги се пулучава квадрат на цяло число. Например: сборът от кубовете на числата 1 и 2 е равен на квадрата на числото 3. Сборът от кубовете на числата 1, 2 и 3 е равен на квадрата н ...

От Бога ти си дар чудесен,
в мъка ангел кацна при мен!
В сладък блян съм аз унесен,
слънцето изгрява, сияе ден!
Ти дойде и болката изчезна, ...

Крепи на крехкото си рамо,
надеждата света унил,
изглежда силна тя и само,
проплаква нощем. А април
прилича повече на есен, ...

Нощта беше кошмарна. В главата ми беше пълен хаос. Страхът се беше просмукал у мен и в съня ми. Събудих се рано сутринта напълно объркана от луди сънища. Дълго стоях под душа и се надявах всичко да съм отмила. Тръгнах към службата, но после ми хрумна да мина през църквата.
В църковният двор ме посре ...

Ще изтрия лицето си от сълзите
просто ми е писнало да се преструвам.
С надежда живея като чиста река
научих се да не се страхувам от болка.
Вървя напред без страх и съмнение ...

Попитай ме още ли искам!
Попитай ме с поглед и зов!
Попитай ме с моето име
и в топлата нощ пак за тебе ще бъда готов!
Не мога да шепна – прегръдка е шепотът. ...

Пролетта ще избухне сякаш изведнъж –
като снаряд забравен от войните.
Ще ни подсети с първия си слънчев дъжд.
И с пъстро-шарените дрехи на жените.
Ще мине в двора на пияния съсед. ...

От екрана – отново грозната и нелепа езикова тъпня: „Входираха…“
Ей, наложи се…
И демонстрира нищожеството на употребяващите я.
А скоро очаквам да чуя, че Иванчо го входирал на Марийка…
хххх ...

ПОЕТИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ
... те не живеят във палат, не трупат в банката парички,
те не рисуват този свят с най-розовите си боички,
не съм ги чувал ни веднъж на черното да кажат – бяло,
заплачат ли, се срутва дъжд, за щяло пеят – и нещяло, ...

НА ПРАГА НА МЪЛЧАЛИВИТЕ УТРИНИ
Как къщата ще стане дом,
щом в нея огънят не топли?
Стоим си кротки – мълчешком,
и всеки мислите си чопли. ...

Бабуване откак израждане се нарича,
обществените изроди се наплодиха.
Цъкването откакто кликване се нарича,
политическите клики се нароиха.
В село се селектира ...

Колко още да те чакам?
Вече стар съм индивид
и със кастанети тракам,
макар и младолик на вид.
Твоят кон си го развяваше... ...

Сърцето обрасло е с шипове,
тръни душата опасват,
изпълнен е мозъкът с чипове,
сеят те мрак и омраза.
Това е човекът съвременен, ...

Колежката Делчева или Пъстротата на живота 6
- А госпожа Ани има ли каска и костюм - попита Миро - Няма, нали. Лили освен да си уговорите среща четирите кога да идете в магазина. Величко се обади, че му докарали нови каски, якета, клинове и високи боти, ако искате нови и за вас с Поля. Нека ги запиш ...

Огромен дъб надраснал вековете
(опиянен във свойта висота)
в подножието си съгледа цвете,
и заплени го тази красота...
Забравил бе какво е пъстротата ...

Събрах брилянтен сноп от цветове,
такава красота се ражда рядко.
Привлякох слънце, огън и море,
че даже на душата стана сладко.
За жълтото откъснах слънчев сноп, ...

На плещѝте си носим доста декади,
но сме с очи за живот ненаситни.
От утре да бъдем за кратко номади,
с дух и живец космополитни.
Да седнем е време на маса за двама, ...

Какво вещае този край,
за който нямаше начало?
По устните го разгадай–
колибри с вихър долетяло.
Внезапен рязък бързолет, ...

Неправомерно щом нападнат бидеш,
Обратно Духа (настроението) да си вземеш налага се.
Наказание чрез.
Добротата твоя на нечистия в очите - слабост е!
Мечтае и иска престъпникът (подсъзнателно) едно само - наказание! ...

Прелива телефонът от картини.
Компютърът – и той, но след това.
За да си спомни някой след години,
че имало живот преди смъртта.
А някога, по празниците само, ...

Герои
Вашите смели герои са тези от книжата,
а нашите умираха с гордо вдигната глава.
Когато посегнаха на родна майка и рода,
те грабваха пушка и отиваха в планина. ...

Един човек, от ситен век,
навлязъл бурно във тайга…
Над снежен пек и смешен лек,
над широтата на деня…
Седял така и пиел шейк, ...

Не се сърди и никога не заблуждавай
хората които вярват в теб...
не ги лъжи ,споделяй с тях.
Човек ли си такъв си остани.
На дявола греха си не споделяй. ...

Ние само минаваме
през момента живот.
За повечето грозно бунище,
за други цветен калейдоскоп.
Препускаме невнимателни... ...

Отиде си проточената зима
със ледените, сиви часове,
с умората и с пустите алеи,
с липсващите птичи гласове.
Приижда пролетта отново зрима ...

Обичай ме тайно,
усмихвай се скришно,
за миг забрави
за всичко предишно.
На всяко начало ...

ЕДИН ДЕН НА ПРИПЕК
... тъй както бавната пчела
прашеца тичинков ошетва,
и – из дъбрави, по била,
медецът е готов по жетва, ...

Виждам в съня си полянка,
окичена с пъстри цветя.
Над нея увиснала сянка
на птицата с бели крила.
Това е тя, лястовица бяла, ...

Композитор и Изпълнител:
Иван Дракалиев
25/04/2023
г.Москва
РФ

„Не се сърди на дъжда. Той просто не знае да вали нагоре“
Вл. Набоков
На дъжда не се сърдете, хора –
проекция на нечия мечта,
той не умее да вали нагоре. ...

Колко пъти, прегърбен от страх
гледах ниско, а не във очите.
Много чужди животи живях
и житейската драма доплитах.
Колко вечери, взрян във свещта ...