Храбро напред, син, баща и брата в боя навред и до безкрая,
грохот ехти, в уши ни трае, за наша дружина силна нек' цял свят узнае.
За радостта заветна с чест да загинем, за правда,
по плочите имената си ще запишем, а рожбите наши, новородени да се гордеят,
и те кат' пораснат, гледайки ги клети да ми ...

Когато се събуди, за пореден път, започна да търси нов изход. Изходът към финала.
Всъщност... нямаше такъв. Нямаше и решение на задачата. Нямаше път назад. Беше агония - безкрайна и мъчителна, нощна тишина и сутрини пълни с отаечни кошмари. После заминаването. Амбициите. Университетът. Смяната на ме ...

Залезът рисува сенки
по стените на дома ти.
Риторична, тишината,
ти напомня пак за мене.
Пада вечер. Като камък ...

Надежда, вяра в нещо което
потъпква всичко свято в мен.
Любов, едно горчиво чувство
непреживяващо безумен плен.
Не давай вяра на грешник, ...

Когато прочетете на крилете
девиза ми по пътя на честта,
за мен с усмивка просто си спомнете
и разкопайте тлъста тишина.
Крилете са поръчани отдавна. ...

Пристигнах! Трябваше да кажа,
но вече няма никакво значение.
Пътувах много дълго, даже
потънах в истинско безвремие.
И ето ме, събирам се на части. ...

(Посветено на Софи)
В ръцете ми,
на този свят дойде!
В ръцете ми, за първи път изплака
Очичките си чисти, ...

В гривната вплетох синьо мънисто-
да ме предпазва от уроки.
Завистта е хиена петниста,
обръща всичко наопаки.
Съвестта ми обаче е чиста, ...

Душата ми затънала е в марк.
Сърцето ми - заключено за радост.
И как да разбера? Не зная как -
коя е по-горчивата забрава.
Ще дойде лято, ще изгрее слънце пак. ...

(на моята незаменима половинка)
Зад облаците утрото наднича,
кро̀тна се вятърът - този хлапак.
На теб като че ли ми прилича,
оставил след себе си свеж аромат. ...

МОМЧЕТО В БАБИНИЯ СКРИН
... бях хлапенце 5-годишно, нямах метър на аршин,
тихо, дъхаво и скришно беше в бабиния скрин,
дядо дърпаше на пруста своя благ тютюн с лула,
и, когато се разчувства, викаше ми: – Я ела! – ...

В чайной
Чайная работала, как положено по расписанию, и ещё дополнительно, сколько вздумается продавцу. Чай никто тут не пил, потому его и не заваривали. В чайной, чаще всего сто грамм «московской» водки опрокидывали и потом, повторяли заказ. Вертели во рту домашнюю холодную закуску, вынутую из внут ...

Сестра си на морето - вече зная,
че то безкрайно много те обича,
с вълните си понесло към безкрая
усмивката на влюбено момиче!
И синьото тъй много ти отива - ...

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ТРИДЕСЕТИ: СВЕТЪТ НА НОМАДИТЕ
Прокълнатият знаеше за тая врата, знаеше, че се отваря много рядко, за кратко и не можеше да се каже къде ще те отведе. Самият той беше минавал през нея , без да може някога да определи в кой точно век беше и дали изобщо се намираше на земята. Всъщност, съ ...

ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Част шеста
На другата сутрин тя отново се уговори със зълва си да се погрижи за децата и тръгна за Правец със свито сърце. Главата ѝ не побираше мислите, с които смяташе да се оправдае и обясни случилото се на майка си и баща си. Те бяха добри ...

***
Трудно е понякога
да кажеш на кой
свят си – на
този, ...

Откри го в тълпата, ангел бе той,
зелени му бяха очите.
Позна го, той беше за нея герой
и пратеник й от звездите.
Повярва, че орис е - ангелски мир, ...

Той седнал сам е и поглежда
отново чашата с коняк.
Не вижда в нея грам надежда,
а само тъжен, сипкав мрак.
И мракът все по-тъмен става, ...

Не ли ѝ стигат
на Америка
политическите пороци,
та Джо Байдън
нов, безпрецедентен, изнамери: ...

Изгубена съм
в ласките на вятъра,
които ме отнасят надалеч -
не искам да се връщам:
при приятели и сенки, ...

Колежката Делчева или Пъстротата на живота 8
Тишината на утрото ме сепна. Имах чувството, че нещо важно се е случило.
Но къде съм. Завивките ухаеха на нещо непознато, топличко и унасящо. Пипнах се на обичайното място, там си е, но защо съм без дрехи.
Помня само голо женско тяло, обвиващо ме, нежни л ...

Приятелите ѝ го правеха отдавна, но Лия за първи път се престрашаваше на този зловещ експеримент. Дори решиха да извикат духа на нейния дядо, да е спокойна, че няма да чуе лъжи. През цялото време, докато пръста ѝ беше в движещата се по картона капачка, тя трепереше като лист. Отговорите на въпросите ...

КЪДЕ СБЪРКАХМЕ?
... отказвам да повярвам, че светът брутално се променя пред очите ми,
че радостите стават все по-кът, мечтите ни – без жалост! – запокитени,
че вредом хора с маски – без лица, мълчат като натикани във гробница,
че скри съдбата нашите слънца! – и хукна нейде – черна безподобница, ...

Нелепите хора - те са навсякъде,
странна история има всеки от тях.
Истината им е изкривена отвсякъде,
но че прави са продължават да вярват.
Коварните хора мамят със стил, ...

Коварно изобретение
на дяволското творение
е инатът
у децата.
Дресурата е за дресьорите изгода, ...

Казват, че когато боговете искат да ти вземат ума, те обричат да се влюбиш. Любовта не зависи от времето, зависи от хората и ако не си обичал, значи не си живял. Тя започва, когато заради друг си готов да измениш на себе си. Да виждаш чудо, невидимо за другите. Тя е и чудото, което променя хората бе ...

Навярно в някой прероден живот
ще си говорим и телепатично
и с кодове, но в този сме на ход
да изразим душата поетично.
Да леем думите след мисълта, ...

Бойно изкуство
Изкуството бойно съединява в едно ръцете твои и крака.
Но хората наши - крака и ръце са пак наши!
Хората наши, наши не са.
Те са наши само защото на подобен ландшафт умствен служат-живеят! ...

1. Щастлива жена, задоволен мъж.
2. Доста от щастливите жени са в братството на веселите вдовици.
3. Женското щастие не се изковава, а се изчуква.
4. Каратите на женската усмивка често зависят от каратите на бижутата ѝ.
5. Често жените дори усмихвайки се, хапят. ...

ако само знаеше светът
колко любов има в моите гърди
войните щяха да спрат
и Светлина бяла щеше да роди:
- блага за всички хора ...

Някога отдавна,
някога далече…Помниш ли?
Някога отдавна
времето изтече…Помниш ли?
Две очи красиви ...

"Срещнах едно момиче и се изгубих в усмивката ù
И тази целувка от устните ù, тя пламтеше като залеза в нейните очи и когато погледна в тях виждам пряк път към Рая
Тя е бурята, която ме отвя"
С теб имам нещо, което не мога да обясня
Повикай ме посред нощ, повикай ме сутрин рано и когато съм угрижен и ...

Щом вратата се затвори зад гърба им, Сам веднага пусна ризата на Чарли. Всъщност се беше зарадвал, когато усети бариерата на мошеника около стаята на Лизи. Не му хареса това, че двамата са под нея, но знаеше, че говорят за нещо, което явно никой не трябваше да чуе. Може би дори той. Мисълта накара н ...

Търся себе си макар че знам къде съм.
Изпитвам своето сърце, дали!?
Дали не се преструвам че съм съдник
а може би илюзия е че се чувствам сам.
Играта няма правила... а тя копнежи ражда ...

заради въздуха в костите
заради крехкостта на летежа
е лесно
да минем през птиците,
да останем без песните.

... "тогава, бидейки ти все едно, че никой си, на никого в устата,
ще пишеш, седнал в старото кресло, гребейки с шепи свободата."
" Учудено небе"- Лебовски
И колко думи хвъркащи и празни, се блъскат - от калкан и до калкан,
а всяко празнодумие те дразни, навътре, все към себе си си взрян. ...