В стремежа си за властване над света, либералите стигнаха до Оруеловото: „Който владее миналото, владее бъдещето“. И агресивно се заеха да променят историята. А успоредно с нея – литературата. Защото животът, стремежите, целите, манталитетът на човечеството е отразен в изкуството. И понякога не стиг ...

ЕДИН ОТ МНОГОТО ПОЕТИ
... понякога в писателската ниша душата си отключвам за света
и кротко сядам стихове да пиша – и с много обич да ви ги чета,
по-леки и от птиците във полет, не знам дали до вас достигат те? –
единствено за слънчице се молех във тях със чиста обич на дете, ...

По време на заснемането на порнофилм се чува глас зад кадър.
- Я дай тук по-близък и детайлен план.
След малко главният актьор нервно прошепва през зъби.
- Ей, оператора, ще те помоля да извадиш шибаната камера от задника ми, че ще трябва пак да дублираме сцената, мамка му...
При което чува задъхан ...

Ей,що саги преживях!
Даже и в казарма бях...
Живота-хубав, но и лош-
изкарах в бедност и разкош.
Имах срещи с чукундури. ...

От цветния копнеж по есен
до зимния копнеж по сняг
е само крачка – по небесен
и в облаци изгубен бряг.
Нахлува музиката първо, ...

Няма как да е слънчево
щом в сърцето си рана.
Няма как да е приказно
щом до мен не остана.
Няма как да е искрено ...

Елизабет завъртя глава наляво, а после и надясно, оглеждайки се в огледалото. Раните й бяха заздравели, синините на гърлото й все едно никога не ги бе имало и дори от зъбите на фантома не бе останала и следа. Нямаше дори белези.
Не бе само това.
Лизи знаеше, че не е грозна и умееше да подчертава пре ...

На крак да спиш, ще закъснееш.
По истини да ходиш, ще сгрешиш.
И да събираш, пак ще разпилееш
стотинките си за бакшиш.
И ето – толкова разбираш, ...

Шарена съм като пеперуда.
Любовта е моя дестинация.
Може би изглеждам малко луда –
на живота правя дегустация.
Пия дъжд. Танцувам под капчуците, ...

Дължа на себе си едно!
Да съхраня мечтите си…
Дори да са безумни!
Да ги измечтая, да полетя,
В топлата ти, искаща прегръдка. ...

Когато питат ме какво е дом
За твоите ръце се сещам
Където винаги намирам аз подслон
След всяка хубава и лоша среща
Когато питат ме за добротата ...

Депресията във времето я няма
Отива гордо си дъжда
Слънцето идва днес на смяна
За да попие нечия тъга
Думите тука са излишни ...

Очите – воденица на душата,
отразяват чистата душа,
душа на паднал Ангел,
загубил вечността.
Сърцето – писък на живота, ...

- И все пак не мога да разбера защо подкрепяш Путин и войната му в Украйна? Познаваме се вече от доста време и съм останал с впечатлението,че си по - скоро пацифист.
- Нали вие с жена ти имате вила с градина в Тоскана? Представи си, че в градината се появят плевели. Веднага ще ги изкорениш, нали? Пу ...

СБОГОМ, МИЛО МИ СЕЛЦЕ!
... вятър облаците гони по снишеното небе,
дядо мъкне сухи клони, пали вехтото кюмбе,
баба пак премита пруста с дрипавата си метла,
от баира мокра фуста влачи сурата мъгла, ...

Загубих се
в междуредието на дните,
в мълчанието,
в очите на случайните хора,
с които се разминавам, ...

една Родѝна
към напусналите
я любвеизстѝна
.............................................................
друга ...

Тънеше в нещастието си раята,
великият Апостол не беше жив,
но народът пожела свободата
и повтори подвига му красив!
Сред възторга от борбата, ...

"На живо"
Колко струват сълзите…
от обич или болка за него,
а усмивките, дето събират мечтите,
колко струват…без его. ...

Из книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
От глава " Петко и Иванка "
Продължение 3...
Иванка коленичи до леглото на мъртвото дете, зарови глава в завивките и примря. Така я намериха жените, дошли да подготвят Мария за погребение. Отмай цяла махала знаеше злата участ на семейството. И нищо не ги изненада ...

Професор Кормисошев стана рано, защото днес трябваше да изпитва студенти. Един вид „сесия”. При спомена за тази история професорът изпадна в умиление, когато се сети как навремето трепереше като лист, преди да влезе при изпитващия. Как се потеше, свиваше го корем, но да не изпадаме в отдавна забраве ...

В работата си с деца през годините съм имала възможност да се срещна с всякакви характери, темпераменти, различности сред големите - малки хора, децата. Винаги и навсякъде обичам да ги наблюдавам. Интересно ми е поведението им, отношението им към връстниците и към заобикалящия ги свят, към природата ...

Напускам полутонове, мъгли.
Надига се завеса на мълчание.
Сред светоносни реещи лъчи
откривам щрихите на Вечното Послание.
Дали ще се изгуби тайният Му смисъл, ...

ПЪТЯТ КЪМ ОКЕАНА
... понякога – след пътните сухари, които всяка вечер си ги ям,
сънувам непреминати Сахари, по-жълти и от хлебец със сусам,
самумите – развели буйни гриви! – над моята объхтана душа,
слънца, които са немилостиви към друмника, поел на път пеша, ...

и
били мнозина
„съкратени“ - сиреч - уволнени -
чрез демократични евроатлантически промени
.................................................................................. ...

където „бяло-
видело“ твори се — там
любов рои се

Отличаваш себе от колегите или своя от резултатите?

Шкембе чорба на село ядох.
След туй със капама преядох.
Три дена кльопах, па и пих.
Направил го отново бих.
Ще кажете:,,Този негодник ...

Той е свободен човек. Освободил се от всичко. Най-вече от безсмислените неща, пречещи му да живее спокойно и безгрижно.
Още неиздал първи звук, той знаеше, беше убеден – дрискай без ограничения, все някой ще почисти след теб и по теб. Така и после – играй си, тате, по нареждане на мама, ще подреди и ...

Обичам те, сине,
Мое тихо доволство.
Мое сбъднато утре,
Мое гордо достойнство.
Удивително силен ...

Днес искам… да затворите очи.
За кратко ще отнема ваш’то време.
Една минута само ще мълчим.
А който иска - може да задреме.
Сега си представете малък град, ...

Музика и текст - Иван Неделчев Аранжимент - Румен Бояджиев