Когато слънцето се скри,
хлад земята пак покри,
тънка, копринена мъглата
бавно, тихо закри стъклата.
Навън студено, сиво, ...

Смехът ми до прозореца мълчи.
До гуша ми дойде от коридори.
От гениално-луди. От Дали.
Омръзна ми сама да си говоря.
Смехът се вие. Ставам лабиринт. ...

Дали е нужно първо да си изясним понятията живот и пустиня?!... Всъщност изобщо разбираме ли тези термини и възможно ли е тяхното правилно тълкуване?
Пустинята - обезлюдено място с пясъчни бури, високи температури и най-важното - липса на вода! Не е ли водата тази, която ни поддържа живи? Е, тогава ...

И така, денят сменя нощта. И обратно. И до безкрай. Или поне е близо до безкрая. Тази нощ пак легнах до теб. Беше студено. Много студено. Разкъсан между минало и бъдеще, ти лежиш до мен и ти е студено. А аз не мога да те стопля.
И прозорците са студени. Изрисувани от хладните пръсти на зимата, те не ...

И бързам да спечеля малко време
да стигна първа до върха,
да седна малко там да се посмея
на нашата човешка глупост от душа.
Да видя ясно горе - отвисоко, ...

Сега
Щом стъпките са по оголените нерви,
а ръбът на всяко нещо ни порязва,
трептенията са ужасно морни,
а думите полепват като сол на язва. ...

Зная толкова много неща!
Знам защо завъртя се света,
знам защо заплака небето,
знам защо прелива морето.
Знам къде се крие съдбата, ...

В прегръдката на книга от лъжи
виждам се загубена в безкрая
и страдам с пластмасови сълзи,
тропащи по пода в празна стая.
Но гробна тишина е завладяла ...

Такава страст, такава близост
не съм изпитвала с никой досега...
Толкова чист и толкова нежен,
като кристалната роса...
Ти си реалност, не мога да повярвам, ...

Нищото
Нищото ме пробуди в утро неделно
и единствено остана с мен в дъжда...
въздишка, стих и сълза,
набрала бързо скоростта ...

Гори виновно в Къкрина
неповторимо огънче.
Виси на гвоздей бъклица.
Трикрако дремят столчета.
Оградата му е оплетена ...

(за Ивелина)
... а как искам в очите да ме гледаш
и така до сутринта,
когато всичко свърши...
и чакам пак нощта... ...

Ти пак се завръщаш при мен,
присядаш в сумрака на сивия ден
и скришом ме гледаш странно смутен,
очакваш да бъдеш пак утешен.
И пак ми споделяш провалите свои, ...

От кълбото лунно
развих си конец
и изплетох дантела -
щом те превземе съня,
завивам те с нея. ...

Моя любов в минало време.
Често се хващам, че мисля за тебе.
Че се опитвам да гледам през твоите очи.
И да видя как те нараних.
Да разбера как любовта става омраза, ...

Опиши ме само с устни,
само с тръпнещи ръце.
Не, не искам да те пусна.
Сгрявай с пламнало сърце
нашата любов – жарава ...

Когато чувствата се врязват в мен
като вълна докоснала ме ураганна,
осеяна в искри звезда
в душата ми припламва.
Когато теб те милва утринта, ...

Беше с черна риза
и брада, едва набола.
Бе така изискан
и с това ще го запомня.
Покани ме до него, ...

Тя ми каза толкова неща.
Показа ми дори любовта,
въпреки че в нея се криеше и тъга,
може би по неосъществена мечта?!
От една страна толкова шарена и игрива, ...

Независимост – ж.р., свобода, самостоятелност (дали?)...
Да започнем от 1018 г. – Византийско робство. До 1185 г.
1393 г., 1396 г. – Османско робство. До 1878 г.
22.09.1908 г. - 2008 г... – Независимост.
Ако анализираме думата „независимост” и нейните синоними – „свобода” и „самостоятелност” може би ...

Упойващо сладко ухаят липите
и свежият въздух потрепва едва.
Повдигат се плавно и волно гърдите
и нежно потрепва печална душа.
Свободно кат птици се реят мечтите, ...

Но как и защо,
как смъртта дойде и те прибра?
Как гаснеха очите черни - мътни от болка и мъка,
мъката в последните ти дни!
Знаеше сърцето натъжено, усещаше промяната! ...

От младата ми плът бе упоен
и мислеше, че имаш власт над всичко,
което е у мен и покрай мен.
Не ме попита дали те обичам.
В това се спънах и назад погледнах: ...

Защо ли има толкова мъка по света? Всичко е толкова различно. Живях си с розови очила, но кой ме накара да си ги сваля? В момента, в който ги свалих ги изгубих и разбрах, че нищо не е такова, каквото виждах Аз.
Приятел - това бе най-важната дума за мен. Давах и правех всичко за тях, но уви защо? Едн ...

Лъч надежда в сърцето ми се впи.
Като стрела прободе ме в гърдите.
Бяла стрела, която бавно изтри
от лицето сенките и сълзите...
Лъч светлина, еднопосочна- ...

Прегръдката
Миризмата на вкусна пилешка пържола проникна директно в дробовете на русия, голобрад младок. Той изпитваше известна трудност да борави с нож и вилица, но след нeколкоминутна битка със съдържанието в чинията започна да се справя по-добре. Малкото ресторантче отдавна не бе гощавало с комфо ...

Денят на равносметката ще дойде -
душата си пред Бог да споделиш
и ще се питаш кой ли
те накара да грешиш.
Но трябва ли във другите да търсим ...

РАЗГОВОР С ДЯВОЛА
- Хайде, вземи душата ми! Какво чакаш? Тя е тук и те очаква - потреперваща и изпълнена с чувство на вина. Ето, давам ти я, не е нужно да се бориш за нея, вземи я! На мен вече не ми трябва.
А той само стоеше и гледаше със жадни огнени очи. Сива димна завеса бавно се свличаше и покри ...

Не ме лекувай със измислени целувки!
Аз нямам нужда да съм по-добра.
С разделите съм свикнала. И с всичко,.
болката в гърдите ми е вече тишина.
Постой за миг до мен преди да си отидеш, ...

Под небето гори ада -
ада на сивите души.
Пържи ги бавно на клада,
докато всяко чувство не се изпари.
Кондензацията невъзможна - ...

>
>
> Отворих очи - слънцето блестеше.
>
> Като дете невинно ти до мене спеше. ...