Харесвам се на трийсет и една -
по-дръзко и уверено красива.
Не мамя свойта женска суета,
а вярвам, тази възраст ми отива.
Чаровни и по-женствени черти ...

Докосвай!
Докосвай ме!
Цялата.
Със очи.
Кафеникави. ...

Огънят в сърцето ми гореше,
ти означаваше много за мен,
но болката голяма аз търпях
и не разбра, че ти за мене
беше всичко. ...

Усещаш ли как мисълта ми търси те -
ефирен, лек воал от спомени, обгръщащ?
Усещаш ли в теб моето присъствие
и парещите от страстта ми пръсти?...
Усещаш ли как в мен си срастнал? ...

Сред позлата от магнити
аз ще сложа своя брошка.
С очи бездънни и така изпити,
се опитвам с нещо да помогна.
Сред звездите - възкачена на луната, ...

Как стана всичко?! Аз не зная...
тръпка бърза мина,
после ми омекнаха краката...
и се обърнах да те зърна...
ах, не ми го побира главата, ...

Целувките ти вляли са ми животворна сила,
усмихната да се прибирам у дома!
Знам, докато теб те има,
щастлива ще е моята душа!
От устните ти влюбени успокоена, ...

Жива съм, защото те обичам
Събуждам се, усещам, че съм жива,
чувствам как сега мислиш за мен
и отново съм неистово щастлива,
и грее слънце в моя ден... ...

БИТАК
По сергиите всичко ще купите -
лудост продават на килограм.
Рекорда за глупост ще счупите -
генерал в униформа ставате там. ...

Майска утрин,
окъпани полски цвтя.
Газя боса по бяла роса.
Гледам през прозореца - в градината на живота
са цъфнали нови цветя. ...

На брега на една бездна синя,
между плясъкът тих на вълните,
мигом спря ме една раковина,
вплела в себе си морски тайни невиждани.
В мойте длани затрептя като спомен ...

Щом падне бавно вечерта,
започвам да редя салати.
Една дилема в моята глава...
със зеле или със домати?
"Кайсийката", умряла е от студ ...

Ще идвам в съня ти, щом вечер въздиша.
Нищо не казвай за мене!
На устните, нежно, целувка ще пиша,
а двама ще я четеме.
Биотоци ще бягат по светли крила. ...

- Всеки ден, всеки час и дори всеки миг е уникален и неповторим, затова трябва да подхождаме към тях като към такива - казва Гар Ван, отпива и поставя купичката с вино пред следващият в кръга.
- Ако си позволим дори към един единствен миг да подходим с безразличие, ще сме в опасност да ни стане нави ...

Непривично е свита душата,
лешояди-въпроси летят.
Ще се вдигне ли утре мъглата?
Как да стигна отвъдния бряг?
В очите на мрака се взирам ...

Вчера бе събота, днес е неделя.
Рано напуснах свойта постеля.
"Днеска на писане ще се отдам,
малко поезия ще си създам!"
Знам в планината чудна река - ...

Изплъзна им се слънцето. Търкулна
окръглена снага отвъд чардака.
Загаснала софра се стъква трудно.
Постилаш топлина. Раздигаш вятър...
Изтупана е хлебната й кожа. ...

Посветено на pavli
Стандартния отговор е – когато човек умре. Тогава душата „отлита” нагоре, известно време кръжи над трупа му и накрая отива при другите души – нейде си. Даже някои твърдят, че са измерили теглото на този последен дъх, средностатистически на глава от населението. Аз лично съм скепти ...

хубава си Герда
толкова хубава
като навиваш ръкавите на утрото
да не влизат в нощната тъга
и сипваш кафето ...

Планетатаааа...
Легални паразити,
финансови бандити,
Монополи безсрамни
на банкерите гладни, ...

Късат дните си...
Някой като по сценарий
ни нарежда как да заживеем,
дните после във хербарий
сбира ги - за тях копнеем!... ...

В очите ми пеперудено
се търкулваха дните.
С пеперудено-влажни криле
от полепнала лани мъгла.
Във очите ми пеперудено ...

В подмолите на собствена тюркоазена река,
складирам златни спомени и мъничко тъга.
Пътува мирис мускусен, помамен по вода
и търси в нощ безмаскена, пролетна луна.
Остава жив преживял в звездопад гибелта си, ...

Не искам да съм
Депресия!
По-добре Амнезия!
Да забравя побоя
след запоя ...

Ще позволиш ли да си поиграем,
както някога на майки и деца
и като твоя рожба да се сгуша
в шепнещите ти обятие, ръце?
Да бъдеш моето пристанище - ...

Скъпи, омръзна ми да си мислиш това за мен,
че си незаменим и този с мен сега е просто е играчка.
Не знаеш как живеех, за да те видя - ден за ден,
как дадох ти сърцето си, а ти го смачка...
Омръзна ми да ме гледаш с тази наивност, ...

Къщата беше пълна с чужди хора. Олга стоеше зад вратата, свита на кълбо и наблюдаваше страхливо суетнята около мъртвото тяло на майка си. Струваше й се странно и ужасно, че я премятаха като парцалена кукла в коритото с вода, цъкайки с език при всяка синина, която съглеждаха.
- Ако имаше брат, това н ...

Животът ми - недописана книга.
По страниците й разхвърлени мисли.
Четейки я, виждаш как бавно умират
всяка надежда и помисли чисти.
Началото й - объркано и разпиляно. ...

Искам да сме само ние
сред поляна от цветя,
мислите ти да събличам,
бавно, нежно да шептя...
Искам залеза да видим ...

Къде свършват мечтите
Стоях самотен под звездите,
загледан във далечна синева,
размишлявах аз за мечтите,
за тяхната вечна самота. ...

Кога си отива болката?
В свят, в който много от нас са страдали за поредната приключила връзка или несподелена любов, и където болката заема главната роля в нашия живот, беше интересно да се зачудя: ”Кога по дяволите забравяме и болката си отива?” Когато човек е влюбен и сърцето му е разбито, дали б ...

Приказка за Вярата
Отново се връщам! И отново все този рефрен!
Отново си казвам – жалко, отново е същото.
Значи не чакат ме, а може би чакат именно мен?
Убийте го! Ето го! Оня с венеца от тръни! Същия е! ...