За/На Моята Муза
Моята Муза си няма име. Всеки нарича своето вдъхновение “Муза”. Не е ли обидно за Музата на всеки да има свое собствено име като това на другия? За това аз ще и измисля име.
Името ще бъде тайна. Само ние две ...

01.Юни.2004
Няма такова нещо, като “след депресията”... Това са само малки проблясъци в състоянието, но ти си в нея или по-скоро тя е в теб и то повече от всеки друг път.
Защото...
...тихо в недрата на твоята същност тя дреме...
...малка, но плътна е скрита и чака... ...

Годината е 1990. Преломна година в българската история, начин на живот и начин на мислене.За Коледа предната 1989 г. брат ми замина с тридневна туристическа виза за Австрия и повече не се върна! Мина през емигрантски лагер, приятелката му също замина, настаниха ги на квартира в една селска къща заед ...

Тази вечер се прибирах отново по познатите улици, но те като че ли бяха
различни, навяваха спомени... Колко пъти минавахме с него от там? Не ги броях,
просто сякаш не обръщах внимание... заслепена от някакви там мисли за нещо
различно... Бяхме заедно, смеехме се, а сега бях сама, него вече го няма.. ...

Отново от житейската чаша отпивам
сладко-горчив уж натурален сок,
наричат го коктейла „Живот”,
сервиращ се с черна маслинка..
Вкусвам глътка, после две ...

Отново неприето позвъняване,
ненабирано изобщо преди това.
Безкрайна шумотевица на падане
в невидим и бездънен водопад...
На думи неизказани, немислени, ...

Тъмнина потънала в прах.
Прах във тъмнината.
Какво откриваш? Какво желаеш?
Затвори очи, усети ме.
Затвори очи допусни ме. ...

Тя искаше да ме има.
А бях толкова студен...
и тя замръзна сякъш вън бе зима.
Любов ли бе, не знам,
гнетя се и се лутам. ...

Денят е розов или блед,
немирен, неспокоен.
Все същия, един и същ,
пак розов и пак блед.
Студено е но не умирам - ...

Философско-естетическа интерпретация
по текст на Фридрих Фон Рихардщайн
На Лъки
Последен зов, кънтящ в забрава
за сетните ни трудни дни ...

Посветено на Румен Ченков - /кумеца/
В тоз свят изпълнен с лицемерие,
където всеки гони своя интерес
и всичко стойностно е на изчезване,
a злобата в душите е в превес. ...

Нима ти някота си ме обичал?
нима за мене си мечтал,
нима си искал мен?... Не мисля.
Не мисля, че си ме сънувал, както тебе аз.
Всичко между нас лъжа бе: ...

ТВОИТE СЪЛЗИ
Ти помниш ли? Бе ясен слънчев ден,
прегърнати стояхме с тебе двама
на малка пейка, с цвят светлозелен,
аз - твоят принц, ти - моята млада дама. ...

Подготвям се за боя в съблекалнята.
След малко ще се появя на ринга.
Кръвта кипи във коридорите,
Сърцето бие силно пред тълпата.
Тя иска кръв и пот. ...

Жената е като море,
бушуваща стихия, а също и спокойна.
Със пясъчни и скалисти брегове,
на времето останала е непокорна.
Животът в себе си тя носи, ...

Колко е трудно
да чакаш някого,
с впити в тъмнината очи,
да очакваш и да се молиш
всеки миг, тъмното ...

Очите ви търсят само
осъдени същности
и безсмислие.
Страх ви е
от момичета с чисти очи ...

Защо говорят всички:
"Я вижте я, нещастницата,
разваля тя семеиства!"
Защо в очите им виновна винаги е другата жена?
Не може тя сама да разпали любовта?! ...

Безпаметно,
мъртво пияна
от твойта любов,
залитам по улици,
пълни със страст. ...

Ще загасиш ли свещите?
Приличат ми на две очи,
студено гледат ме
и ме корят,
че аз и ти ...

Дали ако мълчим,
по-лесно ще открием,
че пътят ни оттук нататък
е един.
Дали ако мълчим, ...

Любов запазена през вековете,
любов, изгаряща плътта!
Любов родена в сърцата чисти,
преродена през пролетта!
Любов, сипеща с шепи, ...

Самодива нощем във гората
на полянка малка заиграва
сред дружки кърши си снагата
с момък млад се тя задява.
А младежът изумен я гледа - ...

Желание за секс
струи от погледа -
под клепки примижали,
потрепващи като крила
на пеперуда ...

Когато рамките на мечтите са тесни
Есе
Когато рамките на мечтите са тесни само Слънцето може да ми даде укора си, за да ги сбъдна – виждайки го си казвам “И аз мога!”. Или Ти. Защото Ти си моето Слънце! И когато дойда при те ...

Здравейте, скъпи мои в сайта!
При вас се върна дон Хуан!
Отсъствах не по своя воля,
а интернетът ми умря.
Доставчикът не си помръдва, ...

Да живеят отъпканите пътеки!
Да живеят теченията, по които се носим!
Защо да вървим срещу вятъра,
щом можем да вървим срещу себе си...

Целувам те и се отпускам
в прегръдките на любовта,
предадох се без сили
пред страстните окови на нощта.
Сега съм твоя, но различна: ...

Забързан ход,
прихлопване в гърдите.
Сетен тласък,
бучене във ушите.
А после тъмнина, ...

Обичах да те гледам във очите
и без да искам да потъвам в тях...
Изгубена във времето следях стрелките,
часовете и минутите ми с теб броях,
ала така безспирно отминаваха ни дните ...

Дайте ми обич, такава, каквато
помни само жаркото, слънчево лято!
Дайте ми сълзи, които
отмиват от болка сърцето!
Аз ще ви дам надежда в позлата, ...