Стихи и поэзия современных авторов
Градът днес - 22 юли 2020 🇧🇬
Автор – Величка Богданова – Литатру
Гъмжи градът, от нощем та до вечер.
Крещи площадът. Пълни се с народ.
Не се страхува от ковируса вече. ...
Не в палати 🇧🇬
и лудостта във тебе митка - за нищо няма да се косиш! :)
Щом сгазиш лука без сандали, плети чорапи да ти мине.
Пляс-пляс въртете се педали - това е самодисциплина!
Дъгата нека да си свети, ти чаткай с новите чорапи ...
Омразата лекува се с любов 🇧🇬
и повод даже често не ни трябва?
И чуждото нещастие е нещо,
което случва се... да ни зарадва...
На лъжата лесно се попада в плен, ...
Дневникът на един млад беладжия - 8 🇧🇬
Мисля си урок че Мери заслужава.
Не да отмъщавам, но пък все вини ме.
Бил съм беладжия! Нямам ли си име?
Чувам лай на куче. Вежен ли ме вика? ...
Зеленият път 🇧🇬
със свой аршин не мерих чужди сметки
и времето за дишане ценях,
от Хамлет до смеха на Риголето.
Минавах край различни тишини, ...
Безвремие 🇧🇬
подносих ти времето
със някакъв странен стомах
напразно
отминали ...
Дни 🇧🇬
броеница,
животът ги отпраща
със усмивка или яд
и после отбелязва ...
Сълзата на раната 🇧🇬
Расте със него.В очите му въпроси.
Влачи – детство, младост - да прегори.
През живота за други рани – проси.
Парещата рана в една жена стои ...
Дъга над пустинята 🇧🇬
далечните полета
до оазисите под дъгите.
Гатанка 🌐
после вържат и дават плод-
жълти, алени, зелени,
но не стават за компот!
За салати са чудесни, ...
Една усмивка 🇧🇬
Там е едно тъжно момиче...
То всъщност е затвор на малкото ми „аз”.
Тогава бягам и се усмихвам... с очи...
И ме виждате... такава каквато искам да бъда. ...
Нашето преди 🇧🇬
за тебе то тъгува и ето –
очите ми сълзи не побират,
мечтите ми взеха да умират...
Не, не, не, не е на добре, ...
Обичам да си лафя с моя 🇧🇬
да говоря
със дилафа,
или със моя...
Не, не със него (тук намигвам), ...
Есен в България 🇧🇬
Ще събудим съвестта.
Тръгваме по пътя дружно!
Ще посрещнем сутринта.
Залезът на тези дни, ...
Надежда за утре 🇧🇬
и в тишината нищичко не чувам...
Вратите зеят, никой да говори...
И ми е странно, сякаш го сънувам...
Дори цветята сякаш нещо чакат, ...
Причастие 🇧🇬
и ще видиш как ще ти олекне.
Попът над възглавницата ми висеше.
Затворих очи и се молех да изчезне.
Последно причастие ли, отче? ...
Тя 🇧🇬
Тя е онази, лудата,
меняща настроения -
милион за ден!
Но е онази луда, ...
Другояче 🇧🇬
и в горест от гняв
животът непропилян.
Думи 🇧🇬
кога ли през думи ще преминем –
през буреносен облак, недокоснати,
проснати
в нашето собствено ложе...
В памет на Вапцаров 🇧🇬
Що е то? 🇧🇬
той е зеленчук.
В градината живее,
ще го намериш тук!
С червено те привлича, ...
Гордост 🇧🇬
Докосвам...с нежен език.
Пролет 🇧🇬
... и пак се влюбих... Не разбра ли?..
В Живота ми за кой ли път,
но вишните са нацъфтяли
и птиците по две летят!... ...