Някога…. по нашите земи
живял е цар, Траян се той наричал.
Уж цар, а дълги козешки уши
срамно под короната надничали.
За тайната му хората не знаели, ...
В долината на мрачната сянка,
под прегърбена, стара върба,
насред мъртво огнище с останки,
завещано от древна рода -
там съм днес, по изгубен от вчера, ...
Бог плаче... Скрит във облачна кошара,
разпуснал тишината да почива.
Не хвърля мълнии, а над гората
сълзите си навъсено простира.
Бог плаче. Устните на нимфа - ...
Подарък е всеки миг, в който не очакваш,
не искаш, не търсиш, след късмета си не тичаш.
За щяло и нещяло - да спреш да се оплакваш,
да имаш човек, когото обичаш.
Подарък е всеки дъх, с обич вдишан, ...
Въх, уби мъ! Какъв си щурак!
Тези вятърни шорти ти мязат!
Искам с ризка буфан да си пак,
под която... ( Какво се показва?)
Нежно люшнал се житен масив ...
РИЛСКИЯТ МАНАСТИР – В СЪРЦЕТО НА РИЛА
Автор - Величка Богданова - Литатру
Вървя по пътечката горска, извита,
а там, на баира, сред вечни гори,
стои строен храм с красиви извивки, ...
Обещана ти е. Преди да се роди.
Преди и ти дъхът си да поемеш.
Преди да изтекат рождените води
и животът да започне да ти взема
Пъпната ти връв преди да прегори ...
Завърта се Юли последно. И сбогом!
Смехът му висулки от слънцето кърши.
В морето узрява зелена тегоба
и сякаш светът си мечтае да свърши.
От Август ще ширне горещо платнище. ...
Това не е поезия! Отдавна не е...
Просто натрапчива мисъл. Трескав блян.
Като изгрева, който оставя в небето
бледа огнена диря – багра от свян.
Това не е любов! Отдавна не е... ...
Медалите най-често са от тиква,
живееш сякаш чуждия живот.
Но все не иска разумът да свиква,
че вечно ще те вземат за идиот.
Броиш си нощем раните, рогата, ...
Все някой ден ще проговори нищото,
най-мрачните ми тайни ще разбули:
Аз бях мечта, удавена във плиткото
в един прашасал, скучен ден на юли.
Бях еретикът, изгорял на кладата ...
ЛЯТОТО СЕ КЪПЕ В МОРЕТО
Автор - Величка Николова - Литатру
Не есенен вятър ни брули, не гръм от небето звъни,
а слънце небесно ни жули и щъркелът барабани.
Все още узряват житата и есенен дъжд не вали, ...
С хрипове идва нощта, с вятърен дом на самодиви.
Може би с папур и бамбук, ще се срещнат всички
безветрия.
Там при перлен нарвал и всички лодки без смърти.
С рубинен корал изтрих съвест и име поравно. ...
А вятърът на забравата
ме отнася там, където не стоят и мислите в усамотение –
много далечен път от реалността
на собственото полезрение.
Къде съм точно аз?! ...
Не ме търси през лятото. Недей!
На лято съм небе – така високо.
Почти достигам слънцето. И грей
сърцето ми в сто хиляди посоки.
Тогава мога да съм и море, ...