Стихи и поэзия современных авторов
Очакване за дъжд 🇧🇬
Сгушени сред капка от диамант.
Бронирано убежище за грях.
Непроницаемо като дъжда,
където станах твоя пак насън. ...
Песента на колелата 🇧🇬
и безспирно пеят, пеят.
О, кога ли ще се спрат
и кога ще онемеят?
Тяхната магична песен ...
Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 13 🇧🇬
...
Знаете как е в извънредно положение,
чистим, бършим -
дезинфекцията вършим, ...
Благодаря, че съществуваш 🇧🇬
Обичала ли съм или не съм?
Живяла ли съм или просто дишала?
Това напира, като въпроси в мен.
Любов ли, страст ли е това, ...
Като цвете. 🇧🇬
Така не ще посрещнем никой залез.
По изгрев вместо теб, звезди надничат.
Луната свети в мен. Да ме покаже.
А ти какво, като ме гониш бясно? ...
В обятията на мъдър архитект 🇧🇬
заключи дързостта си под пагон,
тиктакат из телата минибомби,
не ги лови ни съд, нито закон.
Целувките в музея наредихме, ...
Друг, загинал свят 🇧🇬
Ти погледна ме ехидно,
аз застинах на мига,
в който нежно, безобидно
протегна се една ръка... ...
Пази писането 🇧🇬
***
Пази писането
като незаченато дете
в утробата на майка му, ...
Добрини в Рая 🇧🇬
защото, както знаем,
животът ни е кратък
и може тъй в зачатък
слана да го попари. ...
Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 12 🇧🇬
...
Всички изтрещяхме,
и очи събрахме,
продължава, пустата му, карантина, ...
Пътуване към Нощта... 🇧🇬
Към Залеза – бързащ денят се задъхва,
Животът притихнал очаква Нощта,
а вятър подухнал гальовно полъхва
с вечерния дъх от мечти и цветя... ...
С криле от постоянство 🇧🇬
той кацнал на голям чинар в гората.
Доволен мислел: Никой като мен
не стига тъй високо със крилата!
Щом тръгна към далечни висини, ...
От тук до край съдба си моя ти 🇧🇬
пленен от беловласия й чар
сърцето си й дадох мигом в дар
и тя го взе далеч повила в мраз.
Повярвайки на Снежната кралица ...
*** 🇧🇬
и е ниско.
Докосваш облаците със ръка.
Понякога е мрачно и далечно
като плач и мъгла. ...
Сделка 🇧🇬
Защото ти си далеч от мен.
Ти искаш да си върнеш нея,
Аз искам да си върна него.
Затова сключихме сделка, ...
Пазители на ветровити сънища 🇧🇬
се поражда поредната гибел,
със ситна, но някак нестройна походка,
с пукнатини под планините от грим
и със сърце, побиращо в себе си ...
Игра 🇧🇬
орисани за смачкани цветя.
Забравили сме сивите си дрехи
някъде далече, у дома...
Гоним се, аз-теб, ти-мене, ...
Луд? Поета... 🇧🇬
дом - черупка.
Мисли - кръпки,
път без стъпки.
Нощ без ласка, ...
Да направя и за останалите място 🇧🇬
и ухание дъждовно изпих до дъно,
всички лоши мисли изплисках настрана,
и събудих усмивките набързо.
По ръцете ми полепна доста от страстта, ...
Случайна среща 🇧🇬
защо се смееш тъй потайно?
видях го, под ръка с погача,
ухаеща на хляб и трайно
във мене кацна впечатление; ...
Тихи часове 🇧🇬
когато сам кафето си отпиваш ,
заслушай се във вътрешните гласове
и себе си започвай да откриваш!
Само в тези тихи часове, ...
Мое мониче 🇧🇬
Моя нежна, сбъдната мечта,
Моя вяра в бъдещото утре,
Мое първо чудо във света.
Как, кажи ми, утре да те пусна ...
Гласче-звънче 🇧🇬
ме гъделичка с чуруликаща магичност,
а аз задавам си въпросчета несмели
за криещата се зад него личност...
Гласче-звънче ме гали със езиче, ...