Сива безкрайност се шири пред мен,
сива, неангажирана и безлична.
Сивеят тревите, нецелунати от стъпките ти,
сиво е небето, скрило в пазва изгрева,
заварил ме сама. Сребреят розите, ...
Звъни дъждът прозрачен в парка,
а въздухът, зелено-плах, тръпчив,
в дърветата едва се мярка –
развян от вятъра сребрист мотив.
Ветрило сбира и пилее, ...
Звездна нощ, мечтите тайно дремят...
Поетът неграмотен стих твори.
Очите, тайно е затворил, мечтите си
крой, объркан от надежди излъган от мечти, неволно пресъздал любов за старини. А светът не му поднася радост,
не го въздига над нещата... просто го оставя ...
Не искам да ровя в чужди души,
както дълго са ровели в моята,
добавяли, триели, но тя мълчи,
приела на живота условията.
Не искам да стрелям в чуждо сърце, ...
До днес обичала ли те е вещица? Едва ли.
Но знай, че е опасно и боли.
Ще срине всичко, дето е стояло
непоклатимо като крепост в твойте дни.
Ще я подминеш, но не можеш дълго ...
За силата ли? Тя ще ви разкаже,
но не и днес! Когато си отива.
Подпира с нея лепкавите сажди
от хиляди кубици тъмносиво,
които до вселената се ширят – ...
Прикрих се зад поредната мълва,
Която се прокрадна някъде в двора,
Че пак съм почнал да мълча,
Защото нямам вече с кого да споря.
Мълва е само, знайте го това, ...
Обречен върви в снежна пустиня,
сред нея лазурни фенери блестят.
Звездиците ярки в простора заспиват.
Снежинки в душата му тихо валят.
Протяга ръка нагоре да стигне, ...
Щом животът те чака зад ъгъл,
от любов уморено приседнал.
Някой друг може би е излъгал,
този залък на гърло преседнал.
Облак дръпнат разплисва дъжда ти, ...
Олющил се е гланцът на небето
над стройните зелени дървеса.
С изтОчен дъх листата го подкрепят
да не изрони облачна реса.
Над клоните провисват закачливи ...
Какъв живот? То е намигване.
Една, изпълнена с надежди, залъгалка.
Подреждам хаоса и търся мигове.
Щастливите ми са, ужасно малко...
Tова сърце поиска да умре. ...
Кой разсърди отново доброто море
да се блъска в брега като сляпо,
да тревожи деня и с пияния рев
да опява удавника - плячка.
А над земния стон и под черния флаг ...
Аз молех се за мъничко мълчание.
За уши, които да ме слушат.
За мечти и малко повествование
и някой, в който нощем да се сгуша.
Аз молех те да вземеш под внимание ...
В безлунна нощ, догарящ пламък
Хвърля сенки в празната ми стая
Рисувайки със тях картини бледи
Напомнящи за времето на самотата
За онези страшни дни сиротни ...
Отново залезът мечтите ми разбуди!
Шепти в краката ми притихнала река...
Животът ми изпълен със заблуди
ще ги разгони просто махвайки с ръка.
Щурците пак опиянено луди ...