Стихи и поэзия современных авторов
Към тях 🇧🇬
Там сияят щастливи яйца!
Докоснете ги смело сега!
Направете деня си мечта!
Раздвижете ръце за късмет! ...
Омраза! 🇧🇬
Мълчиш, мълчиш но гневът в теб отново се надига.
И за миг изпълва твоята душа с цялата омраза на света.
И ти се ще с цяло гърло да крещиш и навред омраза да садиш.
Но казваш "Не", няма да съм като тях. ...
Пролет 🇧🇬
мирно затишие;
вишните чакат.
хайку, 27.04.2019 г.
Разпилян 🇧🇬
рея се – в думи видян.
Старите четници пеят
с влака из този Балкан.
Гара Кръстец е позната, ...
Нямам време за чужди кръстове! 🇧🇬
Който не ме харесва - да си ме вземе,
на отглеждане в своята къща.
Аз съм досадно и тежко бреме.
Не, не искам услуги, мечешки! ...
Дъжд от радост 🇧🇬
Приспала съм до смърт онази обич -
за малко всъщност тя не ме уби...
Макар без думи, но си взехме сбогом,
съдбата ни е вече две съдби. ...
Плачът на Богородица(Плачещата икона) 🇧🇬
от очите и обилно те се стичат.
Плачеш Богородице тъй силно,
сякаш дъжд пороен се излива.
Капки падат от небето сиво, ...
Вечността на майчин пример 🇧🇬
макар че тръгна си от нас без време,
помня ясно твоя пример и завет -
да съм силна, но най-напред да съм
Човек.
На къде? 🇧🇬
Къде отидохте сега, защо оставихте ни тук, така?
Плачем ний и молим се, скърбим.
В съня си искам да ви срещна и нещо мъничко да ви прошепна, нещо малко но значимо, едно "Обичам те" неповторимо.
Колко тиха бе сега нощта, сякъш и тя потънала в тъга. ...
Душата на поета 🇧🇬
не можеш я затвори в клетка.
Тя все ще иска да излита,горката,
високо в небето и ниско в житата.
Душата на поета търси Любовта, ...
Да се влюбиш 🇧🇬
В тяло нечие или лице?!
Но тъй, принцесо, ще загубиш –
слуги на времето са те.
Когато то ги промени ...
За тебе бие ми сърцето 🇧🇬
и твоето за мен, нали...
помислих си и след което,
си рекох, ах... дано, но на дали!
Започна дъжд от очите ми да вали, ...
Къде си звездице 🇧🇬
Защо не светиш на тази тъжна Пасха!
Вечерят идните Апостоли.
Тринадесет дихания и само две ръце,
които разчупват хляба на бъдещето... ...
За моите дядовци! 🇧🇬
Остави ни сами, остави ни сами да плачем, потънали в безброй сълзи.
Отново спускам черното перде, отново мъка загрози това небе.
Знаем вече, двама сте поне!
Дъждовна лазарка 🇧🇬
в дъждовносив изискан габардин.
Надвисна над църковните кубета
единствен шалът му сребристосин.
Но вятър млад издърпа синевата, ...