Черното небе отвори се и взе ви!
Остави ни сами, остави ни сами да плачем, потънали в безброй сълзи.
Отново спускам черното перде, отново мъка загрози това небе.
Знаем вече, двама сте поне!
Почакай, в върни се... постой още малко,
да тръгнеш сега ще е жалко...
Нека изпием и последната капка
от любовта безумно кратка...
Избърши от лицето сълзата поредна... ...
Аз съм поет със ново видение,
ново видение за любовта.
Във празничната ти душа намирам приказки
за детската невинност и незряла красота.
А може би такъв си трябва и до днес да бъда-мъничък поет, ...
Два облака облякоха небето
в дъждовносив изискан габардин.
Надвисна над църковните кубета
единствен шалът му сребристосин.
Но вятър млад издърпа синевата, ...
По тялото ти ще прокарам дъх,
с ръце ще те обвия, като в примка.
В едно ще са материя и дух,
страстта ни повали, запали димка.
Не е виновна тука любовта, ...
Не се бавѝ, не чакай, мое лято,
да блеснеш в морски и небесни багри!
Дори и календарът сам отмята,
а цифрите му стават все по-драги
и всеки лист светлее като злато ...
Неприлично предложение, отправям ти сега,
усмихвам ти се чаровно, очаквам отговора.
Дали отново ще си в къщи сама в нощта,
ще я почувстваш ли, ще приемеш ли моята покана?
Ела с мен заедно да усетим страстта, ...
Ти ли ми даде от вярата нафорна,
хляба раздала на гладните лебеди!?...
Ти ли ме водиш до точките опорни
всяка неделя, чрез нашите обеди!?
Ти ли посяваш ми в мислите истини ...
Неплатили кредита тежък на предците си,
натрупахме свой - непростимо греховен.
И за него хвърлихме перде на очите си -
на поколенията го оставяме - бездуховно.
Казваме: - За мъртвите добро, или нищо! ...
В стаята ми пак е толкоз душно,
сякаш все повече и повече успява да се свива.
Изпраща ме на друго място-чуждо,
и във моя собствен дом,дома си диря.
Скривам се под завивката си бяла, ...
Всички ни е снасяла кокошка.
За да станем твърди сред врящата вода.
Тънка и чуплива ни е външната обложка.
Но белтъкът се калява насред сярна миризма.
Ние сме Великденски яйца ! ...
Житейският ми път бе криволица,
но никога не съм мечтал за прав.
С годините привикнах да обичам
съдбата си с капризният ѝ нрав.
Научих се на глътка да се радвам, ...
Човек не си купува любовта,
човек я дава, щом сърцето иска,
изстрелва я със огнена стрела
и после с устни раната притиска.
Човек не си купува любовта, ...
Мечтите си простирам върху жиците,
дано излъжат някоя пчела.
С меда изпросен храня сутрин птиците,
дано дарят ми мънички крила.
Не мога да политна, твърде тежки са, ...
/ за/ядливо идиоматериалистично стихотворение /
Не бе мозайка, нито сложен пъзел –
в главата ми поникна пресен ум.
Обрах му крушите и вързах възел
от Гордиевия неминат друм. ...
Като минаващи в очи на гладно куче,
което е полегнало на припек
и чака нещо просто да се случи,
вървят и не повтарят дните.
И само светлината им различна ...
Не искам болка да ти причинявам,
не искам във очите ти сълзи!
Аз знам, че сигурно ще съжалявам,
и много, много мен ще ме боли!
Споменът за нежната ти кожа ...
Това е цвят на люляци и Май,
магията на вишневи градини.
На цъфнали божури като в Рай,
на розови полета в топъл юни.
Това е цвят на изгрев, окрилен ...