Поэзия - любовная лирика, белые стихи, хайку, стихи для детей

Лавандула 🇧🇬

Носи се лек, едва доловим лъх на лавандула,
нагрята от юнското слънце,
в долината, през средата на юни е така,
гюлът отдавна вече е течен,
земята трепери от жад, ...

iliqnakzkz

Поэзия

2018-06-13T16:48:47+03:00 1.8K 2 5

По пълнолуние 🇧🇬

И тази нощ е пълнолуние,
отново в мен пълзи тревога,
докрай опънати са струните
и чух мотив от зла прокоба...
Настъпи нощ на пълнолуние – ...

PepiPetrova

Поэзия

2018-06-13T16:46:00+03:00 1.4K 4 13

Татуираното море 🇧🇬

Вуйчо ми се завърна от казармата с татуирано море на гърдите си,
над него имаше жена с рибя опашка,
каза, че се наричала сирена, но не миришела на риба,
а на подмишници,
а под морето – котва, така че корабът да е по средата на морето, ...

BorBorhes

Поэзия » Философская

2018-06-13T13:04:52+03:00 1.8K 6 8

Молба 🇧🇬

Пианото, толкова дълго бе мълчало,
недокоснато, самотно,
усетих как душата му крещи,
точно като моята,
тихо, уязвимо, ...

Tristesse.1

Поэзия » Свободный стих

2018-06-13T13:00:44+03:00 1.6K 2

Отговор на "Камбаните без покрив" – Мая Нарлиева 🇧🇬

Да! Цял живот кафето ми горчи.
Добре дошла! Говорим, а мълчим...
Поглеждам те с пресъхнали очи,
не плача. Не! Проклет цигарен дим...
И шалът бял, като дочакан миг ...

Patrizzia

Поэзия

2018-06-13T12:08:07+03:00 847 11 19

Стъпки 🇧🇬

> Казаха ми, че този път ще ме отведе до океана на смъртта и аз насред пътя свърнах обратно. И оттогава пред мен извиват само криволичещи и глухи околно пътеки…
>
> Стругацки "Милиард години до свършека на света"
I
Първа стъпка – пролет. ...

МарияДимитрова.67

Поэзия

2018-06-13T09:13:30+03:00 521 3

Но не под индиго 🇧🇬

НО НЕ ПОД ИНДИГО
Зеници на сърна – кладенец дълбок,
прозорец луннен, светъл към душата,
светлина от залез ярък, пъстроок,
пясък речен, проблясващ в тъмнината. ...

NadeBo

Поэзия

2018-06-13T09:12:14+03:00 488 1

Камбаните без покрив 🇧🇬

на Надето (Patrizzia)
... и на душа съвсем не случих, а падна ми се игленик...
Надежда Ангелова
Постой минута – пет... Сварих кафе
и по цигара да запалим двете. ...

Синьо.цвете

Поэзия

2018-06-13T09:11:10+03:00 961 13 27

Диагноза 🇧🇬

Като бич изплющя диагнозата.
Стана тихо край мен. Непривично.
Заприиждаха сънища грозни.
Жива бях. Но различна.
И смирена – зачаках ремисия. ...

Ивана59

Поэзия

2018-06-13T09:10:22+03:00 791 4

Зимен монолог 🇧🇬

Иди си сега!
В сърцето ми също те няма!
От онзи скъпернишки сняг
заледил се е пътят към мен!
Безсмислено ринеш ...

670301

Поэзия

2018-06-13T09:09:17+03:00 521

Забрави ли? 🇧🇬

Благодаря ти, бе последната ти дума,
промених се, но, повярвай ми, с причина.
Нима забрави всичко толко бързо,
навярно имаш някаква причина.
Забрави ли за болката в моето сърце? ...

ДругатаАз

Поэзия » Другая

2018-06-13T09:08:43+03:00 961 1

Понякога 🇧🇬

Понякога съм тъжен, защото остарявам.
Понякога не спя, защото не забравям.
Понякога се вглеждам в нощното небе
и чувствам се тогава наистина добре.
Понякога ви мразя, защото сте такива, ...

ПавелКрасимиров

Поэзия

2018-06-13T09:07:41+03:00 1.3K 1 2

Концерт 🇧🇬

Песен пеят пъстри птици,
в куп събрани на черница,
а отдолу две лисици
легнали са на тревица.
Слезте долу, мили, сладки, ...

Eipril

Поэзия » Другая

2018-06-13T09:06:44+03:00 456 4

Светлина 🇧🇬

1. Вечерта навън
отвътре те навява,
слабост сеща гръд, сърце.
Жално ти е за зората,
га милно Слънцето изгрява. ...

Серафиос

Поэзия » Пейзажная

2018-06-13T09:05:56+03:00 1K 1 1

Братко 🇧🇬

БРАТКО
Бурният вятър отвя далече сълзите ти.
Отливът отнесе страданието завинаги.
Мъката огнена първо взе очите ти,
а после и теб в последните мигове. ...

NadeBo

Поэзия

2018-06-13T09:03:51+03:00 475 1

Хвърли ми залък – любов го наречи 🇧🇬

Хвърли ми залък – любов го наречи,
прескъпо ще ми струва този дар
и опакована в страдание ми я връчи,
да бъде тя болезнена като шамар.
Грижливо с панделка я завържи – ...

Миранда

Поэзия » Любовная

2018-06-13T09:03:23+03:00 758 5 11

Ракета 🇧🇬

Бъди ти за мене опора стабилна,
аз тиха ще бъда постеля,
за мен ти зората на светлия ден –
аз пристанът нощем последен!
Покори ти за мен планини и реки, ...

ПетяБогданова-Детелина

Поэзия » Любовная

2018-06-13T09:01:31+03:00 1.3K 1

Червената Шапчица 🇧🇬

– Къде си тръгнала в гората,
Червена шапчице, сама?
– При баба ми, че тя, горката,
лежи болнава у дома.
За бъбреците уморени ...

MerlinLanselotov

Поэзия

2018-06-13T09:00:07+03:00 996 1 4

Леден репортаж 🇧🇬

Днес ме инжектира новина
и попаднах в шоковата зала.
Тръпки ме побиха, хладина
за виновност, пипала подала.
От екрана, сдържайки сълзи, ...

pastirkanaswetulki

Поэзия » Гражданская

2018-06-13T08:52:30+03:00 751 3 11

След сто години.... II 🇧🇬

Стоте години самота не са достатъчни за да ме върнат
обратно в руслото на така наречения мой живот.
Дори със сетни сили света с крака на горе да обърна,
не бих могъл отново да почувствам истински любов.
Дорде тече реката на живота и хвърля пръски в оня водопад, ...

BlackWizard

Поэзия

2018-06-13T08:47:53+03:00 615 4

На хълма 🇧🇬

И ето – тръгнах.
С едно парче дърво и с два пирона,
с една раница остаряла,
в която сложих моето "АЗ"
С безброй планове, вини и грешки, ...

slaveja123

Поэзия » Философская, Другая

2018-06-13T08:40:38+03:00 1.5K 1 5

Китарата 🇧🇬

Една китара пак със свойте трели
оглася тъжно вътрешния двор...
И лястовиците дори са спрели
да водят своя лястовичи спор.
Притихнали, прозорците отсреща ...

finaltouch

Поэзия

2018-06-13T08:38:28+03:00 1.1K 2 1

:::$::: 🇧🇬

часовникът неуморно тиктака
времето неспирно върви
влакът и той трака трака
и отнася нашите души
осъзнаваме че е вече късно ...

Всемнелюб

Поэзия

2018-06-13T08:37:51+03:00 383

Проклет да бъда 🇧🇬

Проклет да бъда, извинявай!
За болката и тези тежки думи.
Да обичам себе си не се научих,
обичам само теб – прости ми!
За това че вече няма начин, ...

extreem90

Поэзия » Любовная, Другая

2018-06-13T07:22:50+03:00 724 3 1

От изгрев до здрач 🇧🇬

По изгрев любовта ми беше трепет –
вълнение, родило се в мига,
когато слънчев лъч едва прошепнал
„Обичам те…” на ледена вълна.
По пладне любовта ми беше огън, ...

Деница

Поэзия » Любовная

2018-06-13T07:20:57+03:00 1.4K 1 2

Как без рими? 🇧🇬

Било модерно днес без рими,
да се пишат стихове любими.
Тъй ми каза приятел стар,
мой отдавнашен критик – другар.
Как без рими? – питам аз. ...

maia7577

Поэзия » Юмористическая

2018-06-13T07:08:40+03:00 1.6K 2 4

Проглас 🇧🇬

Обичайте... Обичайте до гроб!
Бъдете щедри, но и скромни.
Макар, че тръгвате със празен джоб,
земята тук ще Ви запомни.
Защото тук от Вас остава знак: ...

koli4a

Поэзия » Философская

2018-06-13T01:34:07+03:00 512 4

Нищо 🇧🇬

От тази тишина не става нищо.
Пропуква се отвътре. Като чаша,
в която няма вино, а въздишките
се гонят като призраци.
И скачам. ...

imperfect

Поэзия

2018-06-13T01:31:50+03:00 2.1K 18 28

Кошмари, мечти и рани 🇧🇬

Кошмари, мечти и РАНИ
Участвал ли си в състезание,
не смяташ ли, че е време да пренебрегнеш егото,
защо ти е да си победител?
От кога разговорът се превърна в интервю, ...

Kaileygh

Поэзия » Любовная

2018-06-13T01:24:48+03:00 938

Роб на тишината 🇧🇬

Ти ли поиска роб на тишината,
че в кулата си тъй ме нарисува?
Короната на тиха необятност
дали ми стига, за да съществувам?
Такава ли си ме представяше? ...

Rois

Поэзия » Любовная

2018-06-13T01:23:03+03:00 995

Казусът Пенка 🇧🇬

Загрижиха се всички днес за Пенка,
а тя била у сръбско на седенка.
Вилня́ на воля с местни ухажори,
върна се и докара ни раздори.
Какво да правим с твойта личност дива, ...

dansyto

Поэзия » Юмористическая, Гражданская, Другая

2018-06-13T01:22:22+03:00 695 5

Споменът 🇧🇬

Трудно може той да се забрави,
трудно ще да се пребориш с туй, което прави,
трудни дните ти ще прави, тъй като от него са болнави,
трудно ще успееш в идеите си да се върнеш,
трудно за туй, че със споменът живота си ще преобърнеш, ...

Серафиос

Поэзия

2018-06-13T01:21:18+03:00 599

Налей ми 🇧🇬

Когато падна от лъжата поразена,
налей ми вино кърваво червено.
Животът ми е адски кофти,
от лотарията му не улучих зная.
Някой си играе с мен, налей ми. ...

ДругатаАз

Поэзия

2018-06-13T01:19:21+03:00 790

Понякога е лесно да си тъжен... 🇧🇬

Понякога е лесно да си тъжен
и много трудно - мъничко щастлив.
Завързал страховете си на възел,
будуваш под завивка от звезди.
Поел си път, по който всяка дума ...

Мирослава.1

Поэзия

2018-06-13T01:18:18+03:00 1.6K 1 4

Юни 🇧🇬

Нагарча юни.
Съдрано от плач небе.
Изведнъж грейва слънце
и трудно се берат череши.
Горе на върха ...

Ve2666

Поэзия » Пейзажная, Другая

2018-06-13T00:42:53+03:00 641 1 2

Ще питам аз ветреца лек 🇧🇬

И ако всичко се смълчи
щом разпукне се зората,
аз още с първите лъчи
ще запея за тъгата.
Ще питам аз ветреца лек ...

contessa

Поэзия » Любовная

2018-06-13T00:41:36+03:00 639 2 9

Кръговрат... 🇧🇬

Делнично забързани, празнично самотни,
ей така, между другото, се докоснахме...
Стъпвахме боси по бодливите истини...
Пихме вино... с въпроси и обменяхме мисли...
В очите на тъжното лято се повтаряхме! ...

pavli

Поэзия » Любовная

2018-06-13T00:39:56+03:00 544 1

Бог ли те изпрати 🇧🇬

Бог ли те изпрати от безкрайното небе?
Щом те вѝдя, засиява от щастие моето лице.
Или пък Луцифер от Ада?
Кажи ми! Кого да моля за пощада?
Любовта ми към теб ме убива, ...

Марчетоо

Поэзия » Любовная

2018-06-13T00:30:39+03:00 836

Видение 🇧🇬

Стопи се билото във здрачината.
Небето бавно потъмня.
И само някъде високо в планината
белее пряспа под върха.
Дали е пряспа или дреха на жена ...

mariamarkovska

Поэзия » Пейзажная

2018-06-13T00:28:45+03:00 704

Сърцето на Дамата 🇧🇬

1.В детските очи щом погледнах,
Пламъкът на светлината ти съзрях,
Душата чиста парченце взе от мене,
Сърцето заедно с твоето туптя,
Не спира още даже да тупти. ...

Серафиос

Поэзия » Любовная

2018-06-13T00:26:21+03:00 770