Омръзна ми да бъда таралеж,
ала не знам как друго и да бъда.
Бодлите, казват, ставали на скреж,
щом изтече на времето присъдата.
Бодлите са минирано поле… ...
В реката на човешките самозаблуди
нагазвал съм до шия не веднъж и аз.
Пресичал съм я, смятал съм за луди,
онези, гледащите от брега в захлас.
Те идваха за улова на зрелища и риба, ...
Оглушителният грохот бавно ме убива,
а в сърцето ехото отеква и застива.
Сякаш с патерици тежки са въоръжени
милиони по света души осакатени.
Все по-често, Боже, в празни погледи се взирам ...
Аз, Последната земна жена, оцелявам
с теб - Последния мъж.
Гневен, Бог разрушил е Земята, залял я е
със Световния океан.
С теб живеем по милост на ледния къс. ...
Ти виждаш ли ангел дошъл от небето,
с разперени в полет красиви крила,
ти чуваш ли как се вълнува сърцето,
и как запъхтяно тупти и сега.
Ти знаеш ли колко очаквах момента, ...
Пусни ме да изляза, ще се върна.
Пусни ме, своя дълг ще изпълня, кратко щастие за миг позволи ми.
Освободи ме!
В златната клетка ще се върна, златна птичка ще ти бъда,
дълг и подчинение ще изпълня. ...
Дали от тихата влага в очите ти
в студената петъчна нощ
в този дъжд нежен се влюбих?
Ще те чакам притихнал в мечтите ти -
свят толкоз добър... толкова лош, ...
„На Рая, дето всяко бреме снемат,
желайш ли славата да видиш сам,
ръце по-чисти тебе ще подемат...” - „Ад" - Данте
Не е за егоистични хора добротата,
трудът ще бъде хвърлен, ...
През девет планини със гръм пристигам,
внезапен, подивял и огнедишащ,
по теб – простряна като жадна книга
най-хубавия стих за да напиша.
С перо от нощни устни да извая ...
Мравунякът - човешкият ни род -
все някога от тежест ще се срути.
Земята майка следва своя ход...
За нея хората са „тутти фрути”.
Не помни тя такава суета ...
Къде съм? Какво съм? Защо съм?
Дали тук съм или в Безкрая?
Дали звуците чувам от Рая
или Адът леден опитвам да опозная?
Защо се съмнявам дали съм щастлива? ...
Ден като нощ, дъждовит и щастлив,
по прозорците стича се, като ручейче жив.
На перваза поляга в права черта.
Равносметката слага в ляво, в гръдта.
Пътят му – с много завои, път до върха, ...
Разкъсах дрехите си в утрин луда,
разкъсах и душата пуста в мен.
Не изтърпях обвивката и́ груба,
дори до безсъзнание сломен.
В ума ми се разбиват сто камбани ...