Обвързан
доживотно, с най-щастливия си страх,
препуска пулсът в дербито си с битието.
Да разбера, напълно, някак не успях,
кое го кара да пришпорва с хъс сърцето. ...
О, народе, който тези редове прочиташ,
искам да ти питам нещо, не разбирам,
как боклука още не измиташ,
в мен ли е проблемът та отговори не намирам.
Как търпиш, партийните "хора", ...
Напук на всичко и всеки
Устремен съм да мина през най-дългите пътеки
Жажда за любов и топлина
Навярно води ме през гъстата гора
Ако знаеш само колко те желая ...
Тишината в мен тихо се разпада,
щом ръката ти към моята посяга.
И взираш се в очите ми крещящи,
в миг поникват чувствата растящи.
Обичам да те гледам и познай, ...
Не ме съди! Така умея да обичам –
разтърсващо, копнежно, до полуда.
Не съм от тихите жени,
когато любовта в сърцето ми бушува.
Когато цялото море пригалва ме без свян ...
Аз трябва да вървя сама по пътя.
За триста да съм силна трябва значи.
На непорочните водите да не мътя.
Да се засмея след като заплача.
Душата между зъбите да стисна. ...
Сладка обич, сладка мъка, сладка радост от сполука.
Сладост ли бе нашата съдба
или предначертана вече беше тя?
От гнезденцата на нашите сърца
то политна и опозна света. ...
Как го каза? Мен обичаш?
Да, бе, т'ва и друг път съм го чувал!
Сладки думи, с вкус на вятър,
с много точки... ред безумен.
Как го каза? Обич? Верно? ...
Превръщам се в падаща звезда, в случаен пътник.
Превръщам се в сутрешна роса и твой отдушник.
Превръщам се в ранните минути на нощта и твоите неизразени думи.
Превръщам се в нечия мечта, а ти ме губиш.
Аз ставам и копнеж, и мрак, и сън, и пуст бездомник. ...
Тиха музика ме пренася
в тишината и сърцето ти,
цветята нашепват за тихата любов,
за твоята смълчаност в дните,
за самотата пленила нашите сърца... ...
На Александър
Знам ти Пътя, Любов... Изначално студен.
Дните бедни... Сиротните нощи.
Как, преди да ме знаеш – си питал за мен
светофари... И улици нощни. ...
Свята мисъл като недокоснат цвят
през фемтосекунда от началото на времето.
Във първи стъпки Азът бе отлят,
докато Бог и Луцифер потънали в полемика
бедра люлееха върху ръба на Битието. ...
Момиче мило, жива красота,
с усмивка прекрасна и мила.
Истинско момиче като от някога,
когато жената бе истинска жена.
Облечена в красива народна носия! ...
Казват че под края на небето живеят незабравени души,
Те просто слизат за последно всеки път,
А там под края на небето, една жена полупозната,
Чака нечия душа да слезе за последно,
Една неутешима болка, ...
Напред, устремени към победа
О, народе, който тези редове прочиташ,
искам да ти питам нещо, не разбирам,
как боклука още не измиташ,
в мен ли е проблемът та отговори не намирам. ...
/На старите ми врагове/
От вашите заплахи не се сепвам.
И от сплитните ви не ме е страх.
В борба със вас живея и укрепвам,
като приятели сте ми, разбрах! ...
Помня ги гарите. Пъстрите пътници
стискат в ръцете билети за някъде.
Имам си спомени. Някои смътни са –
все по-далече отиващи влакове.
Хладни траверсите светят с безвремие. ...
Къде си, къде си бунтовен народ?
Посягат на твойте светини!
Зачеркват спокойно и вяра, и род,
затриват човек и Родина.
Как гледаш замаян и сякаш че в транс... ...
Една Жена – стои на малка гара,
нарамила живота си на гръб.
Просветва във ръцете ѝ цигара...
Красив сюжет – Сама Жена, на път!
Навярно тя не знае, че ме чака – ...
От мен до теб е само стъпка - една рисунка с пролетен мотив.
От мен до теб е само тръпка - един копнеж с лято украсен.
От мен до теб е само дума - със заряд по - силен и от взрив.
От мен до теб е само рима - дъхът между припев и куплет.
От мен до теб е само време - събрано в книга, есенни листа. ...
С най-нежните снежинки във очите,
с коси от вятър, в рокля от мъгли,
тя бавно се сбогуваше с горите
и за последно всичко вледени.
Не и се тръгваше, но вече беше късно, ...