Опит за стихотворение, което се чете в две посоки – по стандартния начин, а също и отдолу-нагоре.
Знаеш, че нищо не е по-голямо от любовта,
макар да не го признаваш дори пред себе си, защото
много дълбоко те отнася тя – извън теб и другите
и винаги ти дава много повече, отколкото ти можеш да разбере ...
Дружина Старци се промъкват във съня ми
с присъщите им чанове и маски,
подскачайки по улиците снежни!
Стремят се да изгонят Злото от дома ми –
да стане тъй – напук на страшните им краски ...
Изплака Господ всички свои облаци,
пороите отмиха есента.
Декември запристъпва плавно в такт
с дима в комина – фигури заоблени.
В прозорците студът гравира гоблени, ...
Седя пред компютъра засмян и се чувствам като обладан.
Прозорецът пред мен – гледа ме засмян.
А през него тъмни лъчи пронизват моите очи.
Чувствам, че съм в паралелен свят.
Там съм богат, весел и засмян. ...
Изгубих те, слънчице... крехко кокиче!
От теб се научих без страх да обичам.
И няма те тук, но живееш в сърцето.
Сълза си в окото и приказно светиш.
Без теб ще изтлея... За Бога, върни се! ...
Наляла сълзите в кехлибари-зърна –
виснала съм – цялата в тъжба и суша –
в зноен септември като стара асма
натежала съм мъка – в попската круша;
Димитровче – ресници в червена ръжда, ...
Навън е зима – мрачна и студена,
ветровете сякаш са си дали среща,
слънцето е силно посребрено
и да грейне то не се досеща.
Една жена единствено се вижда ...
Семейство „Просто добри познати“?
Къде ще го поберем на вратата ни?!
Вързани сме от съдбата!
Всичко друго помежду ни е театър.
Смешно е да си помислим ...
От кожата откъснах си седеф.
Търкулнах пръст по голото ти рамо.
От дланите ти огъня поех.
Деня изгря. Запя. И беше рано.
Целунах те по бузата. Звезда! ...
Подножието на смълчаните прегръдки
белее в заскрежена пелена...
Сивее си небето върху него,
с изстинали очи в една жена.
Безропотно очаква тишината ...