Because my life is an endless story
of a pathfinder, seeking the truth of the ages.
And by adding a little bit of ink
on the sketches of my fairytale
I put some colors on the pages ...
Разреши ми до тебе да седна, море
ще ти разкажа за моята страст,
как тайнствен любовник ме следва в съня,
безкрайно различен от сухата пустош.
В света му потапям се, свободен и мокър, ...
Преливам бавно във прозрачна течност
незабележима и за мен дори.
Не съм ни тъмна сянка,
нито пък плът гореща.
А бавно стичаща се маса от прозрачност, ...
През август дивно ме приспиват
щурчета и най-ярките звезди
и в лятото се гмуркам да ме нацелува,
дори морето мъртво да се развълнува,
то има живи перли в сините си дълбини. ...
Заспивам до теб.
Изгря нова звезда в небето. Събужда ме първият лъч. Спокойна съм. Не си далеч.
Мога да докосна косите ти,
да милвам ръцете,
нежно да целуна лицето ти. ...
...Едно "Обичам те"...от сърце...
Едно "Обичам те", но не каквото и да е,
а едно такова, създаващо се в дела
и думи съдържащи в себе си дела...
Едно, в което изразяваме това, ...
Цветята на любовта със всяка крачка, посяват още и още цветя...
Повечето цветя се поливат през два дни,
някои на седмица, трети на месец,
други веднъж в годината
и често се гледат с любов, ...
Прегърна ни с небесносинята прегръдка юли.
И хванали ръце, препуснахме по хълмовете на небето.
Опивахме се - две деца, кобилиците с грижите изгубили
по вита стълба, лъкатушеща сред звездните кубета.
На рамото ми, срамежливо като полъх спряла, ...
Купúх варел. Вапцосах го във черно.
Да сбира топлината – без портфейл.
И стойка му скроих – една модерна
конструкция, сравнима по Айфéл.
Бунар, маркуч, Бибо за водна помпа ...
Срещал съм те някога в живота минал
усещам го по пулса на сърцето
дали била си ти, която съм обичал
и съм те прегръщал под звездите на небето.
Може би живели сме в света на фараоните ...
Замразен въглероден двуокис се рони
под крилете на носещи прах ветрове
и дъхът им отчаян неспирно реве
през дълбоките хиляди метри каньони;
ням букет от магнитни сияния гони ...
Образи сливат се във главата ми,
едва си спомням и имената им.
Хора забързани, в бяг се понесли,
къде ли отиват и какво са занесли.
Глъчката стихва и после го виждам, ...