Стихи и поэзия современных авторов

1 результат

Очакван юлски дъжд 🇧🇬

Тъй дълго чакан, този дъжд
във пазвата на лятото набъбнал.
Ще щурне някак, ей тъй изведнъж
с крилете бели облаци разгърнал.
И знам, като дете, ще трополи ...
925 7

Летни мъки 🇧🇬

Омръзна ми бързането, спъвам се в своите мисли.
Разсипвам ги на пода, чупят се и губят своите смисли.
Навеждам се и покорно събирам докато всички се смеят,
Дори да не бях тук, щяха да намерят над другиго да злобеят.
Омръзна ми сушата, жажда силите изцеди ми. ...
968

Лодката на любовта 2 🇧🇬

Като летен ден красива
носи се лодката игрива -
лодката на любовта,
но носи се от самота.
А морето е безбрежно ...
563

Добри очи 🇧🇬

Добри очи
Добри очи съзрях.
Не бях виждал досега такива.
Нежна доброта блестеше в тях.
Ах, мъката ми взе да си отива… ...
647 1

Дига 🇧🇬

Дига
Земя, назаем от морето,
зад дигата стои.
Трапец разтегнат, докъдето
суша истинска се появи. ...
630 2

Господ с тебе ни събра 🇧🇬

Твойто име, мила, име на любов!
Аз го любя, скъпа, в тоз живот суров.
Твоята целувка - също, като мед.
С нея ме даряваш всеки ден поред.
Ти си, моя скъпа, чаша с елексир. ...
552

От ъгъла на болката 🇧🇬

От ъгъла на болката
безмълвно ще се сгуша,
преди да си загърбя вярата,
че нямат дом сълзите.
Ще се опитам да разровя спомена, ...
640

За миналото и сега 🇧🇬

За миналото и сега
За миналото напоследък пиша,
сегашното съвсем не ме влече,
а миналото в мене още диша,
а днес Пусто в Празното тече! ...
612

Сълзите си преглъщам на потоци 🇧🇬

Не съм сама, безкрайно съм самотна
Не мразя, а омразата разяжда.
не те понасям - някой, никой,
но ничия съм щом те няма.
Не плача, сълзите си преглъщам на потоци, ...
1.1K 2

Ще си заминем 🇧🇬

Ще си заминем! По пътя прашен,
едва ли някой от това ще го боли.
Недей, недей гледа ме тъй уплашен,
кога започна? За миг живота, така се търколи.
Ще си заминем! Оставили следи, ...
422

Тази демо-crazy*-я 🇧🇬

тази демо-crazy*-я
елитàр натресе я -
робство и агресия
и неравновесия
изходът е знаен - ...
481 1

Приземени 🇧🇬

Даже в лятната жега птиците пеят,
с гласовете си радват света!
Ех, да можехме с вас като тях да живеем,
да размахваме волно крила!
Отредена за нас е съдбата човешка – ...
904 1

Скитам из чужди сърца 🇧🇬

Скитам по безкрайни пътеки,
влизам в безгранични сърца,
оставам без дъх и без спомен,
мечтая, планувам, но и тъжа.
А някак резултата - еднакъв, ...
868

Прозрачни стъпки 🇧🇬

Едва ли ще тръгна.
Но няма и да остана.
Ще съм междупространствена,
транспарентна,
миналовзираща се ...
855

Китарена 🇧🇬

Китарена
Утре пак съм жива и вятърна
с целувка от време по устните,
забравила стъпките ритмени
със смях разцъфнал в очите. ...
635 7

Dive 🇬🇧

We brave uncharted waters
on boat with crumpled sails
We float where it is hotter
but that's another tale
We lose ourselves on purpose ...
1.6K

Не ослепях 🇧🇬

Валя, как само цяла нощ валя.
А ти за миг не се събуди, татко.
Дори и вятърът жесток вилня.
Нощта бе нощ съвсем за кратко.
Отровен почна този мрачен ден. ...
666 1 6

Ръцете ти 🇧🇬

РЪЦЕТЕ ТИ
Ръцете ти са нервни...
И вените играят,
и малко са по-черни
при ноктите по края... ...
1.7K

Една борба 🇧🇬

Колко непонятна
е човешката съдба.
За минута смазан,
коленичиш.
В друга лятна вечер ...
982

Опит за речевѝ портрет на жена или ЖЕНАТА е СВЯТА 🇧🇬

Ех, да беше цвете сред цветята,
в теб да се оглеждат небесата!
Птица да си волна сред хвъркати,
ще да е светлѝнна скоростта ти!
Мъж да беше, то - по благородство - ...
552 1

Да споделим 🇧🇬

Да споделим мълчанието! Искаш ли?
Един към друг с отворени очи!
Щом думите сърцата ни притискащи,
сега са птиците умиращи сами!
Да спорим за любов! Желаеш ли? ...
774 1

По средата 🇧🇬

ПО СРЕДАТА
Достигнах и до нея. Слава Богу.
Посрещна ме с разтворени ръце.
Усмихната, на устните с червило,
в погледа ù - нови светове. ...
660 2

През прага 🇧🇬

За тези, които обичаме въпреки всичко, за тези, които обичаме поради всичко… и за тези, които ни разочароват, тръгват си от живота ни просто така или стоят до нас безцелно. За онези, които един ден ще отблъснем с безразличие и ще страдаме повече…
Отивам си,
дори без да усетиш,
отивам си тихо,
докато ...
982 3

Дванадесетият час 🇧🇬

Когато гръм в душата ми удари
насред дванадесетия час,
разтанцуват се стрелките стари
на часовника в печален джаз.
Моментите като камбани медни ...
526

Ръждясала ария 🇧🇬

И животът отново си тръгна постарому...
Пак заскрибуца по кривото петолиние –
безконечно скърцане на ръждясали травми,
в дует със безсъници, маскирани в синьо.
Аз, разбира се, равнодушно гледам от ложата ...
1.1K 9

Аз само на една останах верен 🇧🇬

Понеже много песни посветих
във този сайт на разни поетеси,
със много грозна слава се сдобих:
че съм непостоянен и неверен.
Обаче лъже хорската мълва - ...
1.3K 6

И най-добре е да си объл камък 🇧🇬

Ти виждаш есента да побеждава.
Умира всичко хубаво във нея.
От живото живот не ще се ражда,
а мъртвото отново ще живее...
И виждаш вече белите полета. ...
1.3K 2 11

Полунощ 🇧🇬

Ах как обичам полунощ!
Принцесата избяга без обувки!
Навярно и се сторих малко лош...
Сега съм жаба търсеща целувки!
Навярно търси огледало тя! ...
850 6

А утре 🇧🇬

А УТРЕ
Захвърлени чувства.
Разпилени в нощта.
Захвърлени думи- лъжи.
Пот. ...
691 17

Любовта ме докосна 🇧🇬

Любовта ме докосна
Любовта ме докосна по рамото с твоите пръсти.
Беше полъх по-нежен от допир на скъпа коприна,
но преля по снагата ми в жиг от парлива коприва
и сърцето ми (в бяг на кошута) от обич се пръсна. ...
665 2 5

А беше раницата му пробита... 🇧🇬

... А беше раницата му пробита.
Сандалите му - скъсани. И стари.
Изпи Морето със очите си.
Извади после смачкани цигари.
Приседна близо, досами водата. ...
1.2K 12

Надежда 🇧🇬

Надеждата бе длъжна да ме закриля,
докато още имах дъх и копнеж.
Докато болката не реши да изстреля
куршума си с коричка от скреж.
А трябваше да бъде от последните, ...
572 3

Глаголно 🇧🇬

Живея. Дишам. Обичам.
Пиша. Римувам. Творя.
Мечтая. Мисля. Изричам.
Пея. Лудувам. Летя.
Копнея. Вярвам. Омайвам. ...
2.7K 1 11

Сълзи от очите на Бог 🇧🇬

Заваля, но през лятото сухо
тук със месеци дъжд не вали,
само вятър подухва и кухо
във улуците нощем кънти.
Кой да вярва, че в ново начало ...
698

* * * 🇧🇬

Уж ми се говори, а така ми се мълчи.
До вчера имах толкова да кажа,
а днес устните ми сякаш някой ги лепил.
До вчера имах толкова да кажа,
а днес... ...
881

* * * 🇧🇬

Настъпва есента.
И пак съм влюбена.
Дъжд и листа.
И е отново хубаво.
Вятър, море.... ...
1.1K

Барселона 🇧🇬

Барселона
Отливка от бронз на Колумб сочи морето
на югоизток, обратно на Новия Свят.
Земята е кръгла и отвсякъде дебне посока,
в която да тръгнеш, с повече вяра и с по-малко страх. ...
995 2

14.08.34год. 🇧🇬

На този ден, преди години
със рев дойдох на този свят.
О, колко много време мина,
не помня аз кога бях млад!
Минаха много юбилеи, ...
506