Стихи и поэзия современных авторов
Промяна 🇧🇬
Не те ли дразни колко лесно се нервирам
и паля се бързо за малки неща,
че с друг да танцувам за редно намирам,
че с половин час отново закъснях… ...
Разлях се 🇧🇬
И взора преобърнах наобратно
С надеждата за нов живот така
Родих се аз наново и двукратно
Към светли цветове поведох устрем ...
Безизходица 🇧🇬
Вместо да се сбъднат твоите мечти -
студент почна да проси!
Каква тегоба той носи,
че пропаднал е дотам ...
Деца, на мир играйте 🇧🇬
Чернее, наранена, майката Земя...
Нима не може да живеем в Добромирия -
умерено, разумно, с цвете Красота?...
Не сейте смърт, лъжи, отрови и омрази!... ...
Техник 🇧🇬
Техникът дойде запъхтян,
барабан на пералня помъкнал,
куп инструменти и себе си.
И един етаж стълбище помежду ни. ...
Момински дар 🇧🇬
Аз искам да бъда твой другар.
До кости в тебе да се впия.
Да разнищвам тревожната ти мисъл
и от нежността ти пак везмо да шия. ...
Красотата на живота 🇧🇬
Недвусмислено, да се живее има смисъл
не веднъж, а много пъти, като роман
велик и препрочитан със замисъл,
съвсем различен в прочита ...
Изповяда... 🇧🇬
изповяда: „Най на БОГ
се молят в ада...“...
Пръснати по света 🇧🇬
Пръснахме се -
като хвърлени зарове,
като понесени от вятър листа,
като перли от наниз, ...
Мишчо Сивков 🇧🇬
и за топъл дом копнее,
сладко сиренце да гризка
и на Мацки да се киска.
Вчера в дупчицата тясна ...
Убий простака с мълчание 🇧🇬
(та те са ми едничкото имáне),
но знам, че беше казал някой умен:
простаци се убиват със мълчане.
Обаче не умираха. Напротив – ...
Копче 🇧🇬
със мене се случват страхотни неща.
Политам в небето директно, без писта,
със слънцето споря, разпитвам нощта.
Трохичка съм мъничка, дар за врабеца. ...
Слънцето 🇧🇬
Усещам отново нежните му ръце...
Ала слънцето си тръгна..
нито лъч от него се появява...
Може би е тук. ...
Затъваме 🇧🇬
най-близо до леда.
Достигнали сме дъното
и газим нищета.
Мълчим, но критикуваме ...
*** 🇧🇬
Но не желая кръвта клетнишка
да се просмуква в черната земя.
Нито да има жертви и страдащи деца.
Копнея само да видя истинските ви лица! ...
Борба 🇧🇬
Животът сам превива ти гръбнака
и те захвърля на човешкото бунище.
На други майчински подава си ръката,
притегля ги към своето огнище. ...
Дъжд и мисли 🇧🇬
ала не плачат пустите очи,
в спомените пак се извисявам
и тихичко потъвам в самота.
Отново тебе търся и те чакам, ...
Абсурдно 🇧🇬
Човек в черно срещам.
С костенурка разговарям.
Лош сън сънувам.
В камък се спъвам. ...
Бих искал да е радостта 🇧🇬
БИХ ИСКАЛ ДА Е РАДОСТТА
Не знам защо тъгата ме преследва,
а бих желал туй да е радостта
и колкото по с възрастта напредвам, ...