Все още и на мравката правя път,
независимо колко ми струва,
безброй пъти сама на кръстопът
единствен вятърът с мен се шегува.
Понякога спускат се облаци прах ...
Сритаха бащите крантите си мършави.
По пътя продължиха с бели атове.
Нагоре, откъдето дъжд се връщаш.
И като дъжд целуваш... Вероятно.
Оставиха бащите ни очите си в земята, ...
Времето, като граблива птица,
краде от нас, изтрива свидните мечти.
Върху лицата ни рисува груба скица,
чертаейки по челото бразди.
Не пита този груб художник, ...
Небето е опънало пердето
над облаци, разрошили косите си.
А слънцето от сенки е превзето -
преглъща недоволно и лъчите си.
А утрото белее от сланите ...
В ОЧАКВАНЕ НА ПРОЛЕТТА
Очаквам вече Пролетта да дойде,
макар, че календарно е дошла,
и хубостите й човек да найде,
тъй както винаги за мене е била! ...
Дели ни дървен капак, два метра земя и цял свят отвъден.
А спомени изплуват на повърхността и събират несъбируемото.
Събират туптящи сърца и едно сърце спряло.
Събират Живот със Смъртта.
Събират черно и бяло. ...
Творението (стихотворение навярно) е само с опитна цел.
Заради това, то вероятно не е (и няма за цел да бъде) издържано
правописно или дори правоговорно.
Ако смятате (или не смятате)
че творението е достатъчно благозвучно ...
Светкавици разцепиха небето.
Гръмовни удари обгърнаха света.
И после сякаш яростно морето
от облаците мощно се изля.
Валеше с дни. И давеше земята. ...
Разбиха ледовете ми кората си.
Сред късовете плъзнаха реки.
И разтопи се цялата душата ми -
ковчеже със смарагдови сълзи.
Загърчи се гората ми тревожно. ...
Ръка ти подавах толкова пъти...
Да бъдеш, да бъдеш Човек!
Но в мрака на свойте мисли отровни,
ти сякаш бягаш от мен...!
Защо са тез думи? Думи раними! ...
Носех (някога) пранги, наместо обувки
и раирана риза. На голо.
Получавах, естествено, (рядко) целувки
от живота - дръглив "благородник".
Получавах от него, негодника мръсен, ...
ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА ПРИРОДАТА
Светът, в огледало така вълшебно
от перлена роса, къпан се оглежда.
Вълшебството за всички е потребно
и е извор непресъхващ на надежда. ...
ПОБЕДА, ИЗВОЮВАНА С ЛЮБОВ
Не се гневя на чуждите злословия,
защо да нося нечий грехове!
Боли от близост, съчетана със условия
и от "приятели", потайни врагове! ...
Останаха ми думи бледи и безпомощни
след лудницата от емоции в душата,
след тътена, отекващ в ушите,
след болката, пулсираща в главата.
Изсипаха се другите след тебе, ...
Остави ни, Господи, да създадем този свят!
Остави ни да го създадем както искаме!
Шест дни ще се целуваме до безпаметност,
а на седмия (обещавам), ще почиваме.
Шест дни ще му се завирам под кожата, ...
Тъгата аз не ще прогоня,
споменът за теб е още жив,
открадната любов е тази нашата,
като живота, буен, див.
Красотата на света, невидима е тя за мен, ...