Към българския народ!...
българската нация е в депопулация
и въпрос на време е вече кога ще изчезне
Народе български защо ли
все влачиш тъжната съдба: ...
Не е вярно, че всеки сезон изживян,
помахал за сбогом, безследно угасва
и онзи хлапак – нявга дързък, засмян,
трезв, помъдрял – безнадеждно пораства.
Есента ми богатата маса нарежда; ...
Запали ме като огън и ме остави,
бавно да угасна и да тлея...
Пепелта от мене разпилей и ти...
нека вятърът да ме отвее!
После бурята във мен викни ...
Черни мисли, напразни надежди.
Хладна зима, отминал живот...
Мрачен ден, незабравени срещи.
Тъжен край на голяма любов...
Леден вятър и стон в тишината. ...
Синее в сушата на подранило пладне
един домат салатно уморен
припяват тъжни песни – рими празни
любовно свързаните ден след ден
Зората влачи си краката – ...
Когато имаш нужда от мен, аз ще бъда там.
Когато се чувстваш наранен, знай, че не си сам.
Ще те чакам и в нощите студени,
както и в дните от слънце озарени.
Нарани ме, аз ще се оправя, ...
Мечта моя, скрита в чужди копнежи,
капка вода в тъжната пустиня.
Защо животът на друг те подари,
защо не позволи в преградките ти да заспивам?
Не бях ли достойна за теб, ...
БАБИЧКА
"Бабичко, бабичко, с мераци младежки,
къде си тръгнала и правиш толкова грешки?!
Защо не си гледаш децата и внуци,
плачеш ти, знам, само за малко здрави юмруци! " ...
Изронвам тишината като грозд.
Куп гладни птици са очите ми.
Надеждата е само бряг.
Лелеян бряг, мечтата на поетите...
Защото всичко свършва точно в шест. ...
Два и четир'сет е, а аз съм наспан,
с кокошките легнах май снощи.
От нийде не идва ни вопъл ни стон,
бди луната над заспалите къщи.
Ужасно спокоен съм - нетипично за мен, ...
Същата история, различен мъж.
Същият път, краят е тук.
Няма въпроси, отдръпни се.
Следващият чака.
Месеци възстановяване, но една седмица в дълбоки мисли пропилява всички опити да бъдеш чист. ...
Криле на птица вятърът ми подари,
комета ярка свободата си ми даде,
звезда орисница със мъдрост ме дари,
а любовта жаравата си ми отдаде.
Земята ме научи да копнея, ...
Тръгнах си, защото много те болях.
А зениците ти викаха за помощ.
Тръгнах си... Така е - не успях!
Май обичах прекалено много.
Точно тебе не можах да те опазя ...
Петлите не понасям - нищо лично,
че кой обича в сън да му крещят,
в съня е топло, шарено, различно,
по истински, човечен тоя свят.
Часовник нямам, явно алергична ...
Обичай ме, обичай ме до бяло,
до светлата невинност на снега,
до ручея, разпенил се изцяло,
до нежността на момина сълза.
Обичай ме до синьо, до мечтите, ...
От утре ще стана сива и скучна.
Ще се върна в безопасните релси.
Господи, така и не се научих
да дишам плитко и да не бъда себе си.
От утре ще вземам верни решения. ...
Близкото лято... пътят и потъмняващото небе,
по което всеки път залязваше слънцето,
рисувайки картината на живота...
Нашата мечта... помниш я, нали ?
Винаги ще пазя спомена за светлината, ...
Не ме търси при утринта омайна,
в сърцето ти съм, затова мълчи.
И няма на света една случайна
любов. Раздяла също, но горчи...
Вятърът готов е за игри, ...