А колко хубаво ще бъде да не виждам,
в блажена слепота спокойно да вървя.
И светът ще бъде какъвто аз поискам,
ще съм щастлива в свойта тъмнина.
И само думите ви там ще ме достигат, ...
И стоя пак забравена в ъгъла,
разсъблечена почти неприлично.
Поругана и грозно излъгана.
И използвана твърде себично.
Стриптийз бавно с душата си правих. ...
Отдавна мойта муза е заспала
под купола на пъстрия живот.
А съвестта пред мелница е спряла,
да бъда или не аз Дон Кихот.
Нахапан от беззъби помияри, ...
Don’t look in the mirror, I know what you seek,
that kid with the future, so clever and brave,
that kid with the bright eyes, that felt so unique,
that wanted the worldand never longed safety.
You’ve never felt safe. The kid is long gone, ...
The fire is burning the tower of gold.
the old throne is fallen, the new throne too bold,
the fortress is yet to become into dust.
The air's getting colder, the flame fills of lust.
Once held onto mountains, and plains in its feet, ...
Разпери ръце и едната преплети със моята
А с другата махни със пръсти
Усещаш ли как облакът те гали
Усещаш ли да си в прегръдка от звезди
Усещаш ли вятъра да ти шепти ...
Хора спят повити в целофан –
или само частите от тях. Или останки.
Други спят повити във юрган –
от коприна, тъй де – свила. Симуланти.
Бягащи в един и същи коридор – ...
Морето сякаш точно днес е ничие.
Вълната бяла във брега се удря
и с жест на накърнено в миг приличие
прибира пяната за ново утре.
Небето е с изписано начало. ...
Разстояния
Оттук нататък аз не съм ти ближен
и твоят свят за мене е неведом....
Развих способността си да те виждам,
щом спрях към теб вторачено да гледам. ...
Зад тъмна магия градът е забулен.
Нощта е красива, нощта е коварна.
По ъглите шепоти тайни се бутат,
светът е останал отвъд светлината.
Отвъд светлината светът е останал ...
Ни поглед, ни дума, ни допир.
Без израз, без чувство, без опит
да спре, да погледне света –
човекът забързано крачи така
през свойта сива житейска пътека. ...
Плаче ми се, плаче ми се някак си,
сълзите са пречистени в тъгата перли,
надежда са, че всяка недостатъчност
достатъчната своя радост ще намери.
Носят ми се, носят ми се дрехите, ...