Обича Кънчо много да приказва,
но вечно само глупости разказва.
На неуместни реплики е цар –
ще кажеш не е Кънчо, а Ангар.
- Ти, Кънчо, – кàзах, - много ми допадаш, ...
Красива е... не се описва лесно...
ту нежна е, ту дива като хала,
в миг потапя ме във луда цветност,
а после се облива в сълзи цяла.
Залива ме с морета от лъчи ...
Не плачи, мила... Всичко е предрешено...
Още от раждане със Смъртта сме венчани...
Спомен да бъда... Да изтичаш по мене...
аз пък звездица... в Небето да стана...
Не плачи, мъничко... иначе ще се задавя... ...
Разчупих тишината - за да звънне,
тревогата разроших с топли пръсти.
Студът-самотник милнах - да не зъзне,
с надеждата тъгата да се пръсне.
Искрицата посях в безплодна почва, ...
От тази пепел знам какво остана ни.
Един догарящ спомен. Да ни пари.
Не знам какво бе "писано" за двама ни,
но пак болят ме стиховете стари...
Които забраних си да поглеждам... ...
Безрадостната кучешка съдба
не мога аз на вас да ви опиша –
едничък все да бъдеш на света,
нежелан да скиташ, все така да скиташ…
Да си нямаш дом, а само твърд асфалт ...
Като пропит с мрак бръшлян се увива
около сърцето ти и то умира.
Изтръгни го... забрави!!!
Нима ще оставиш да те победи?
Желанието за болка в себе си потуши, ...
---
Когато жена те погледне със празни очи,
глава наведи към ръцете с мазолести пръсти.
Полепнало с болка бездумие в тях прочети —
от раждане, смърти и восък от честото кръстене. ...
Колко още
Да тръгнеш през девет земи във десета.
Непознати пътища да питаш „Къде?“
С гордост в джоба и самоличност отнета
скиташ. Дворове. Град. Безпътно поле... ...
Годините ни са камбанен тътен.
След ударите ехото се носи.
От раждането си човек е пътник,
решаващ куп съпътстващи въпроси.
Ти си като лястовица бяла, ...
Душата се скита самотна през граница;
все по-смутено се влачи керванът.
Кучета лаят досадно, но навикът
трудно отмира... Смълчана, камбаната
вече не бие за никой и някак си ...
Нощта е безкрайно дълга и тиха,
когато с нетърпение чакам зората,
мракът и тишината в очите се впиха.
Буден! И отдавна започнал играта.
Сънят ме забравил, не идва на помощ, ...
Гората е облечена клошарски -
с широки и раздърпани поли
със много кръпки шарени, хипарски -
до жълтото червеното гори.
Полето е самотно без житата, ...
За теб написах най-добрите стихове
За теб написах най-добрите стихове,
защото ти така го пожела.
Защото ми дари онези мигове,
които подлудяваха кръвта. ...
Не помня да съм падал тук. Даже мислено не съм политал.
Но помня, че съм бил неук. И вътрешно какво изпитвах.
Как се носих във искрица - дъх. В душата ми, която плаче.
А сълзите са от мъртва кръв. Изливат се по хладен начин.
Не помня да съм чакал нощ. Аз скитах по треви зелени. ...
Тишината крещи във лицето ми
Истерична в смеха си разплакан, с
Шепи пълни самотата в сърцето ми
И ме кара да бягам... да бягам...
Но къде да се скрия от мислите? ...
Увлечени във сиво ежедневие,
животът в своя ход повлякъл ни,
по улиците движим се забързани,
очаквайки днес "нещичко" да стане.
А всеки движи се във свой си ритъм. ...
Най скъпата ми вещ в живота, тате,
e старата, непрана твоя блуза.
Да, дреха ми е най-добър приятел.
Пропита със години тежки сълзи.
Най-мълчаливия и истински слушател, ...
С натрапчивата мисъл, че е забравил нещо
си отива залезът...
Непрогледналите през деня очи
на хорските надежди -
постепенно се унесоха във спомени… ...
Този текст за песен е написан за музикалната композиция „Носталгия”, чийто автор е margen (Мртин Генчев). При негово желание му давам пълни права да използва моя текст за създаване на песен. Ето и линк към мелодията:
0 min 0 sec - 2 min 0 sec
Изгубени търся ръцете ти
и влюбено плаче сърцето ми –
под ...