ГУРБЕТЧИИ
Под мъртвите слънца на дните ни безоки
дори копринената тъкан на мечтите избелява.
Изчезнали са кръстопътищата с хиляди посоки
и само слепи улици и пътища за никъде остават. ...
Понякога ме вика самотата –
нечуто, ненадейно, настойчùво.
Отваря ми внимателно вратата
към таен път и към огнище живо.
На пламъка му бързам да се сгрея, ...
Тихомълком дойде и пак така тихомълком си отиваш ти.
Едни се влюбиха, втори забогатяха, трети обедняха,
а някои си останаха вечно насаме със своите сълзи.
За едни беше проклета, за други беше сполучлива и добра.
Дори за теб се предсказа, че с теб идва краят. ...
Светът е голям, а вие сте двама.
Двама, живеещи за мига.
Обичате и тичате един до друг,
като светулки, играещи си във нощта.
Животът ви учи да гледате в една посока, ...
Мъглива вечер - лутащи се спомени,
в мислите ми вече им е тясно,
изсъхнали и тук-таме изронени,
но лъхащи - на минало прекрасно.
По нищо не личи да се стопяват - ...
Когато се почувствам нежелана,
когато се почувствам необичана,
готова съм на първото пиано
да запрепускам с пръсти по клавишите.
Усмихваш се? Да, знам, че не умея ...
Несъвместими сме. Отчайващо. Доказано.
И нищо, че понякога осъмвам
в ръцете ти, пречупени от сънища.
Каймакът на вината после пари.
Разбъркваш ме в деня си. Побеждаваш. ...
Не мога да редя красиви стихове -
сърцето - онемяло, сега мълчи,
простило се с едно обичане,
загърбило мечти и цветни дни.
От зимен студ сега е вледенено, ...
(из цикъла "Вицове в рими")
Една жена от Младост до Требич
прибира се с такси. След полунощ е.
Когато стигат, казва: “Слушай, пич,
мангизи нямам! Ако искаш, още ...
На този светъл ден роди се ти,
желаем ти сбъдване на всичките мечти
и ако мечтите се забавят, не тъжи,
имаш нас, приятели добри,
да те подкрепят в трудни дни!
Само толкова трябва ти – кал и вода.
И един (не)човек да разпъне небето.
Да целуне Христос – и потъне в калта.
Да извърне глава - и измие ръцете.
Само толкова стига ти – сол и комат. ...
Имало ли те е някога въобще,
поне една частица, поне реална?
Че от нереални сънища и светове
същността ми днес е обладана.
Къде изчезна? Тъй близо до мене бе? ...
Дъждът вали във капки нежност,
а аз се скитам, без да знам сама,
дали е истина, или пък някаква небрежност,
защо се родих и защо ще умра.
Помня, учихме много отдавна - ...
РАЗДЕЛНО ХРАНЕНЕ
Виждам, минал си на хранене разделно
(мернах шлифера ти в барчето отсреща).
От очите ми избяга лицемерно -
с русокосата закуска имаш среща. ...
Моля те, назад не се обръщай,
празни стаи спомени държат,
от рафтове надничат и се мъчат
мен и теб отново да сплотят.
Детската ни стая не подреждам, ...
На 20 се надлъгвах дръзко с вятъра.
Измислях имена на нежността си.
И всички птици бяха ми приятели.
Присмивах се безгрижно на скръбта си.
На 30 можех и Земята да повдигна, ...
Живот неземен, мрачен ден,
и сянка спуска се над мен.
Тъга на твоето лице - тъга във моето сърце.
И в миг тоз' поглед твой студен,
тъй чужд, тъй непознат за мен. ...
Народе, защо делът ти е толкоз черен?
Не можеш ли да намериш пътя верен?
Какво трябва да стане, за да се събудиш?
Защо от властта не ги пропъдиш?
Виж, че бурени има в твоята нива. ...