Имаш ли спомен, разказван за скъпото минало
за нашият дядо с тесла в уморената, стара ръка-
как край огнище кове на стената ковьорчето
под пламък от газена лампа в нощта?
Имаш ли, пазиш ли? Вкус от черницата, ...
Триптих: За Хармонията в Дивата природа
1.За Хармонията в Дивата природа
За Разума си неразумно сме платили
с жестоката цена на Сетивата,
но да се откажем днес е немислимо ...
... да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Д. Дебелянов
Преди да срежат дългите ù плитки,
тя сбра смеха си в шепа и изчезна. ...
Нарцис
"... силите полека започнали да напускат Нарцис, той усещал как краят приближава, но пак не можел да откъсне очи от своя образ..."
Птиците понякога плачат
и плачът им прилича на песен,
цветя снаги нежно провлачват, ...
Отклонения виждам във всички и във всичко.
Дезориентацията напоследък. Станал съм пълно психо!
Говоря глупости и груби думи - нечовешки.
Защо ли? Заради няк‘ви тегоби, момчешки.
Защо ли ми трябваше с Това да се занимая? ...
Селско-ентелегентна-идилична!
Ибаф му мамътъ! Умре прасето -
закина го дирекот насред двора,
мъ многу ми е мъчну, за куету,
щот тя, жуната, е за бой бе, ора! ...
ЗА ТЕБ СЪРЦЕТО Е ЖИВЯЛО
Ти мислиш, че ще спра да те обичам?
Но не мога... Не мога да предам сърцето!
То цял живот за тебе е копняло...
Тебе търсило, за теб живяло! ...
Ти си тук, но не си.
Очите се затварят и се връщаш там.
Дъхът напуска устните и гали неговите.
Бели пръсти се вплитат в безчувствена прегръдка.
Шепотът... ...
Когато нещата се объркат
Когато нещата се объркат - стоиш и нищо не правиш.
Парализиран от мисли и всъщност нищо не правиш.
Мисъл след мисъл изскача в ума ти, а ти пак нищо не правиш.
Стоиш и не може да мръднеш. ...
Увяхнаха ли розите червени?...
Последните, с които те дарих?
Искриците в очите ти засмени...
Блестят ли още? Ами оня стих?
За влюбените... дето го четяхме... ...
Зареждащ ме с енергия щом те видя,
с походката си в мене се разхождаш.
Повеждаш ме и с аромата си невидим.
Бодеш ме навсякъде ме убождаш.
Усмивката каква прегръдка е за мен ...
Какво е времето - клошар на чувства,
изхранващ се със хвърлеите вечност -
дали опитва свободата с устни,
или дроби си къшеи човечност...
Усеща ли в душите ни как вие, ...
Бавно и тъжно минават дните,
когато си отиде от теб Любовта,
когато помръкнат искрите в очите,
а в сърцето се настани празнота.
И слънцето вече не е толкова ярко - ...
Изпрало лятното си синьо,
небето се протяга в есенния ден.
Ужасно е, когато си отиваш,
а на крачка си от мен.
Приумици нелепи танцуват в мисълта ми. ...