У нас, от снощи, имаме си гости.
Стъкмих им маса, откъде да знам, че
на крак дошли са коледните пости.
За всеки има по едно кебапче,
на скара и кюфтето се пече. ...
Смърт да беше – един път да се свърши,
да си тръгна, без да искам пак да дойда,
че да гледам как сълзите бършеш,
не на друга плоча, а на мойта!
Стига с тая болка – годините ми взе, ...
"На човека частите резервни." -
туй са бойковите думи скверни.
"От стволови клетки
ще правим яйцеклетки."
Бойко, мозъчни клетки трябва да ти присадят, ...
Помниш ли, помниш, учителко добра,
когато преди години взе едни мънички деца,
изпълнени с обич и много мечти -
как уплашени гледаха детските ни очи.
Но ти ни поведе по пътя широк, ...
С душа на бродник скитах след мечтите,
да срещна теб! В любовната омая
загърбих спомени, куп мисли запокитих
във ъглите на празната си стая!
Остана само мисълта за теб! ...
Болнична поема
Четвърта стая, ох, четвърто легло,
приюти ме днес с моето поредно тегло...
Ах, каква съдба, ах, какъв късмет... живот!
Как незнайно попаднах за миг зловещ в плен, ...
Четирсет перли мен ме украсяват
с различен блясък и едно начало.
Всяка все по нещо отразява,
отхвърля черното, привлича бяло.
Броят им с годините набъбва ...
Ти си ярката светлина
във моята душа... ти,
ти преобърна живота ми за миг.
Страх ме е от това чувство във мен...
ти разпиля всички дни по небето ми. ...
Премина пролетта,
след нея лятото избяга от живота ни,
сега настъпи златна есен в нашите дни,
изминаха сезоните, изминаха годините,
с тях изнизва се и нашият живот. ...
Бъди до мен в безсилие и радост
и вечно разгадавай моята душа,
и аз с една усмивка ще ти я даря,
че тя е цвете непогалвано и само
със нежност ще откриеш аз коя съм... ...
Перо от птица днес при мене долетя,
докоснах го, прегърнах го с ръце -
нещастие, беда или пък щастие...
Усетих странен ритъм в моето сърце.
Перото нежно, пухкаво и бяло - ...
Под стряхата на грохнала старица
днес слънцето намери си подслон.
И подлудило старата черница,
скри ловко своя сетен небосклон.
То в облачни кошари сбра стадата, ...
Неполитнала любов
Помоли ме небе... аз ще литна при тебе!
Триста грама сърце - как успя да ме спре?
Имах силни криле, но покоя превзе ги
и замръзнало в крясък е мойто лице. ...
Избрах си от сергия за цветя -
два гербера - за гроба на България.
А там - сред бурените и калта
ме дебнат псета, просяци и гарвани.
Да се облажат сладко от смъртта, ...
Нося черни дрехи, даже ми отиват.
Всяка рокля спомня ми история.
С дантелената къса бях на парти,
а с дългата в една любов-пародия.
Пера ги, малко избеляват, милите! ...
Мечтите ми от времето износени,
тежат ми на сърцето безпощадно.
А кой съм? Принцът или просяка?
Значението в бездната пропадна.
Отиде си. Със цялото мълчание, ...