ЕСЕНЕН ДЪЖД
Небе и земя във едно са се слели.
Дъжд ситен и кротък неспирно вали.
Животни и птички къде са се сврели?
Навън е тъй тъжно и пусто, нали? ...
Капка трагедия
Държа бодлите на розата в ръцете си,
мислейки как бавно и мъчително отнемам живот,
разкървих сърцето на яростта си,
но винаги ме е боляло, що се отнася до любов. ...
Лято е, още е Септември...
Какви са по витрините тези зимни дрехи,
къде е тръгнало това проклето ято?!!
Рано е, още е септември,
още не е есен, а е лято... ...
Пак идат избори– без грешчици!
За всеки град, за всяко село
"урааа!" с партийните помешчици –
"градете наш'то велико дело!"
Навред гласувайте за кандидата наш – ...
Ще се завръщам винаги, море,
когато търся храм за себе си.
Тук мога да подвия колене…
Ще тръгвам сутрин с твойте лодки.
Ще пия вечер с твоите мъже, ...
Кажи му, Обич, че без него всичко
е пролет без ухание и цвят.
Душата е палитра без боички,
животът - стар триножник на куц крак.
А вятърът, заключен в сейф от пясък, ...
Внезапно изпълзя луна брокатна
и тихо плъзна лъч в морето,
една вълна издигна гребен любопитно
и към брега понесе лунната пътека,
попи във пясъците ненаситно, ...
Денят изтича някак сив и тъжен,
и сякаш търси смисъл да възкръсне.
Къде ли скита по бездомни пътища,
преглъщайки досадата... до втръсване.
Но този сив и тъжен ден е скучен. ...
Дните, като песъчинки от калдаръм
изковаха накит от години.
Ръцете ти художнико, аз чакам,
да ме изваят с трепет като глина.
Нежни форми нарисувай трайно ...
Безцелен ден и ведра тишина.
Стоя спокойно в центъра на всичко.
В минутката – събрана вечността…
А смисълът – във песента на птичка.
Планински хлад под нощното небе. ...
Всяка стъпка раздира...
Elsion
Всяка стъпка е грешка. Но вървя и вървя.
Път в пустиня. Горещо. А нозете кървят..
Ни мираж, ни оазис. Само пясъчен ад. ...
Не пожелавай голото ми тяло!
Душата си предлагам – също гола.
Поглеждаш я презрително и вяло,
прекършваш я със злъч и груба воля.
Не ме наричай своя и любима! ...
Защо не мога да запълня тази празнота,
която бавно унищожава моята душа?
Защо животът ми е толкова сив,
безсмислен и със сълзи пропит?
Къде избягаха хубавите дни, ...
Лудост оживява в твоя поглед,
търся ли при тебе брегове.
И в нощта ти с моя глас говори,
щом светът сред сънища замре.
Но и в нея пазиш свойта мъдрост, ...
Блус с коприва
Танцуваме с теб върху паднали есенни листи.
Просяк е мраморът пред килима на старите церове.
Синя магия си ти! На Душата най- бистрото!
Скри се нейде в шубрака моето селско безверие. ...
От Август трийсет и четвърта до наши дни, глава първа, продължение
🇧🇬
ОТ АВГУСТ ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА - ДО НАШИ ДНИ
(допълнение към глава първа, която бе пропусната по технически причини, за което се извиняваме)
1 Не съм роден безгрижна птичка.
Решавах всеки свой проблем...
Аз казвам тук, сега на всички, ...
На чаша узо спрях до тоя плаж -
очите си да пооплакна малко.
Туй в наше село си йе баш мираж,
че скрити булките са. Жалко!
'Ма те ни знаят я какъв юнак ...