Вземи, аз друго нямам да ти дам,
само туй остана след стихиите,
вземи, да не взема някъде да го продам,
да не го изгубя сред вехториите!
То тупти, с глас ранен говори, ...
Никак не обичам разочарования,
а все по-големи химери си изграждам,
не обичам и колебания,
а в тях често се прераждам.
Не обичам и небето да е сиво, ...
Не искам да зная защо си дошъл!
Върви си! Свърши твоето време!
Не искам отново езикът ти зъл
спокойствието ми да вземе...
Ще страдам, но няма глава да сведа - ...
Не си далеч, при мен си, в мен!
Погледа ти в моя запечатах.
Усмивката - в сърцето ми дойде,
а твоето пък пази ми душата!
Не си далеч, аз чувствам те ...
… жаждата на несъвършената страна на Живота…
"Играта е по-съвършена от Живота."
(Г. Марков)
Изигра ме Животът. Несъвършено.
На квадрат. По дъската на шаха. ...
Липсва ми невидимото ти докосване,
Изливащо нежната ми поезия!
Палав лъч на усмивка - надмощие,
Свличащ тегоби, изсипващ амброзия...
Вълшебства неземни, щракнати с пръсти, ...
Ти толкова тихо си тръгваш от мен.
Дори и звездите не смеят да дишат.
Красив беше с теб и най -мрачният ден.
Каквото да кажа - ще бъде излишно.
Остава ми миг. Любим аромат. ...
Любов, по две бузи изваяна
на бебе, мигащо на галоши.
Любов, пo два рога засукана
на създание с нàмисли пошли.
Любов, разпенена като свирепа кокошка, ...
Художник съм, но не цветя рисувам,
рисувам аз несбъднати мечти,
по лист със четката танцувам,
показвайки любов, но без лъжи.
Художник съм, но не рисувам с цветове безбройни, ...
Страхувам се да се отдам на чувства,
които трябва да сближават,
а отблъскват те в нощта...
Страхувам се от теб сега –
човекът, който сглоби парченцата ...
> ... Десетки хиляди са забравените жертви -
> невинните - обесени или разстреляни преди разсъмване като
> "врагове на народа".
Преди
да се сбогувам ...
Глас кадифен от душата излиза,
лее се песенно... в моята влиза,
гали, обсебва до край сетивата,
става ми топло, замайва главата.
Там, във сърцето се тихо загнездва, ...
Радостта човешка... колко пътува,
възседнала нашите бели мечти...
Колко сълзи в живота ни струва,
докато тя при нас долети...
Надежди уморени... колко умират, ...