Стихи и поэзия современных авторов
Отгоре – Бог, отдолу – саркофаг 🇧🇬
загинали и облъчени от Чернобил
Отгоре – Бог, отдолу – саркофаг
Не спа нощта от взривове червени,
вълни от огън долу гонят мрак. ...
Някой ден ще хвана асансьора 🇧🇬
за към най-последния етаж.
Дверите сами ще се отворят,
ще ме призове красив мираж,
в който всички хора са щастливи, ...
Болката не се облича в думи 🇧🇬
Какво очакваш да ти кажа?!
Май няма смисъл вече, чуй -
повече боли от тишината.
Когато няма сълзи да изтичат, ...
Пролет 🇧🇬
В прозявка протегна се слънцето,
забулено в зимни мъгли.
Прогони студа, всичко замръзнало
в миг само се стопи. ...
Знам 🇧🇬
че в душата ми плачеща скиташ
и облечена в чувства и плам,
през горещите люляци тичаш...
... Тичаш денем и нощем към мен. ...
Нощта на лунните видения 🇧🇬
> жалби далечни и спомени лишни..."
>
>> Димчо Дебелянов
Нощта сега е странно светла. ...
Село без име 🇧🇬
поросяла от топла, невидима ласка.
И щурците, надпявали - звездна - нощта,
се хвърлят след стъпките на косача.
Те крещят, но отмята ги той със замах - ...
Пролет е, усмихнете се, хора! 🇧🇬
нежен полъх от безкрайни ветрове
и цветът на събуждащото цвете
отново в мен пак пролетно живее
Галантен изблик от гальовни чувства ...
Към една непозната жена 🇧🇬
Не зная руса ли си или тъмнокоса,
но иска ми се да ти бях задала
болезнените няколко въпроса.
Дали това били са първи трепети ...
Тичам бясно по паважа 🇧🇬
Тичам бясно по паважа,
от истерия горя,
нямам нищичко да кажа -
труповете днес броя. ...
Път към себе си 🇧🇬
Път към бъдещето, това не е Шега!
Път към бъдещето, минава първо през Сега!
Път към бъдещето, минава през истината такава, каквато е Била!
Път към нечие сърце, това е Зов. ...
Мисълта за теб 🇧🇬
но първата ми мисъл не е за мен!
Първата ми мисъл е за теб,
с надежда всичко да ти е наред!
В съзнанието ми е твоето лице ...
Ще пази ехото рисунка на света... 🇧🇬
подобно змии, вкусили от слънцето...
След само N на брой години няколко
земята ни ще е пустинно-въглена.
Ще я притисне с огнен дъх небето, ...
Меланхолия 🇧🇬
От ориста си все неволята улучвам.
Да скъпя научих се, тъй както на ненавист.
С нрава си коварен пътищата изгарям.
Да се издигам се научих, тъй както да пропадам. ...
На майка ми 🇧🇬
как се наричам и кой ще съм аз.
Какъв ли ще бъда? Дали ще мечтая?
Дали ще се радвам, или пък ридая?
Дали ще съм просяк, или пък княз? ...
Пролетна бъркотия 🇧🇬
треска ме захвана,
страшна бъркотия
у дома настана!
Личната ми Муза ...