Планетите, за мен неподредени,
се хилят на проклетото ми Днес!
С прокоба осветяват мойте вени
и се редят под нечий интерес...
А казват, че животът е харизма. ...
Престорих се на твоето отсъствие
при жалещите гларуси на кея.
Морето се затегна в хищни пръстени,
втвърди се, наедря и ме замери
с оглозганите мрежи на рибарите. ...
Забравих вече чудните градини
с притихналите в клоните синигери.
Изминали са оттогава толкова години,
дошли са тук на есента вестители.
И бледа пролет някъде назад блести, ...
Можех да продължавам напред и сама.
Винаги можех и винаги виждах далече.
А после ти се случи, а с тебе - любовта.
Без никого до себе си не мога да съм вече.
Не местú планини, не ми сваляй звезди - ...
Такова - тракийско - ми е семето,
вършано в угари от черни коне.
И в дяволски впряг да е времето -
пак от моя тъмен поглед ще спре!
Такава е кръвта ми - като виното, ...
Сълзите ми ти няма да ги видиш -
застинаха по дигите на гърлото.
Изморил си се в сърцето ми да скиташ...
Спъна се душата ми по стръмното.
Лицето ми ти вече няма да докоснеш. ...
С една шепа милувки ти замесих погача,
с щипка ревност и дозичка смях споделен,
а любов сложих много - пълна чаена чаша,
най-накрая добавих и поглед зелен.
Аромат на стаена задъхана нежност, ...
Дълбоко в моята душа ранима
се крие тя - доволна и щастлива,
че вече място и подслон си има,
където своите люти сокове да влива.
Тя, самотата, стана част от мен. ...
Пиршеството на чувствата свърши.
Нищо, че пак се пресягаме лакомо
към блюда от съблазни, а на хляба прекършен
трохите неволно пробутваме някому...
Пресушаваме жадно питиета от страсти ...
Пак се глезиш като малко дете -
гледаш ме палаво, дръзко и смело,
смях се чете по твойто лице,
образ на ангел за мене приело.
Усмихваш се мило, нежно шептиш, ...
Понякога съм болка неизплакана,
попила в тишината на сърцето,
понякога съм цветето повяхнало
неполивано... обрулено от ветровете.
Понякога сълза съм заискряла ...
През прозрачния дим на огнен кристал
аз гледам те как протягаш ръка.
Спаси ме, любима, скрий ме в своя воал,
отнеси ме на другия край на брега.
Реката прочиства бавно кръвта, ...
Избирам си, събирам си сълзи от очите ти
с мислите си, за да ми греят и топлят
по-човешки творческите ми спомени-шедьоври.
Вълшебства съвършени, украсяващи
настроенията ми с радости ...
Д У М И
Вярвах в теб, в твойте думи. А дали били са те за мен...
А може би били са нереални! Паднах аз в твоя плен.
Думи, казани без чувство! Думи, казани... така!
Думи за омая на наивната душа! ...
Немислимо
(на майка ми, която никога не ме оставя да забравя коя съм и какво трябва да постигна)
Немислимо е за мен да те оставя -
недей ме укорява и не ме моли.
Във всеки миг на трудност или радост ...
Когато някой ден останеш сам
и вгледаш се в прозореца навън,
разбираш колко тъжно е в теб,
но навън е тъй красиво.
И в един прекрасен миг сърцето спира да ридае, ...