Стихи и поэзия современных авторов
Сирница - Стружка мома 🇧🇬
със сълзи да си простим
и всички болки, либе ле,
оттук насетне прокудим.
Днеска е Прошки, либе ле, ...
За дъщеря ми (хайку) 🇧🇬
песен във сърцето ми,
невинен ангел.
Недовършен стих,
адажио във бяло - ...
Изтривам коментарите си 🇧🇬
Аз вярвам, че е истински животът
с приятелството споделено, с любовта!
Изтривам коментарите, защото
следи оставят в моята душа! ...
Нещата, без които ще умра 🇧🇬
(съдбата пожела да ми ги вземе).
Обичах татко, музиката, любовта -
и трите ги изгубих преди време.
Баща ми беше болен и замина, ...
Твоята красота 🇧🇬
Ти си облак забързан във синьо небе,
Ти си усмивка сияйна на малко дете,
Ти си грохотът страшен на бурно море,
Ти си полъхът нежен над утринното поле, ...
*** (Хайку) 🇧🇬
Майски утрини.
Колко много славеи
в градината ми...
Петдневна раздяла с болката 🇧🇬
Някой е изчезнал от живота ми.
Наоколо е някак пусто...
Сълзи напират във очите ми.
Задавам хиляди въпроси, ...
Докога? 🇧🇬
в този свят, дома на грешните?
Под покрива на болката и страданието,
приютена от лъжите и изневерите!
Нима упрекваш грешните и грешките им? ...
Днеска 🇧🇬
Белият лист на бюрото отново ме чака,
самотен от седмици, тъжна гледка.
Как сега да му вдъхна живот - сърцето ме боли, стяга.
Навън мрак, пустота, улиците пълни с хора, ...
Намерих Те! 🇧🇬
с какво ли ти ме завладя.
Какво ли има вътре в тебе,
което в други не видях?
Очите, косата ли, осанката ти снажна... ...
Вино и любов 🇧🇬
че виното не става на вода,
че истинската обич побеждава
и тежката раздяла, и смъртта!
И нашата любов като легенда ...
Филм 🇧🇬
Той е сам.
Очите празни са,
в гърдите рани са
и не чувства, ...
Батак 🇧🇬
със сводове ниски, от камък стени.
Вътре ме чака история страшна,
написана с кръв и много сълзи.
И сякаш долавям воплите жални ...
Петък 🇧🇬
И ми е някак различно.
Ти отдавна изгуби сърцето си,
но още сънуваш облаци
и вечер прегръщаш миражи. ...
Мисъл една... 🇧🇬
както аз за теб,
тогава бързо ме вземи
и в прегръдките си
мен задуши... ...
Хайку 🇧🇬
Цъфне сливовият цвят,
после - вишневият и...
детето - порасне.
Душа 🇧🇬
се рееше свободна като мисъл,
полюшваше са бавно и небрежно
като балон от вятъра понесен.
Не знаех откъде е тази сила, ...
Продължавам... 🇧🇬
Въпреки всичко,
което ми причини.
Въпреки начина,
по който ме отхвърли ти. ...
Ще се върна, мамо 🇧🇬
Тръгнах, мамо, по света.
Не мисли, че съм сама.
С мен е черното море.
И добруджанските жита. ...
И никой не разбра 🇧🇬
и никой не разбра,
със пълни шепи жито си раздавам,
приемат го с усмихнати лица,
рецептата за спомен им оставям. ...
Художник 🇧🇬
по кожата ти бяла.
Да те откривам бавно
сред палитра ласки.
Цяла. ...
На теб 🇧🇬
ти, който ме обичаше повече от всичко,
искам да кажа две-три неща,
защото, ти вярваш ли, аз те обичам.
Още една вечер, постлана със спомени. ...
Къде се запиляха... 🇧🇬
и пляските.
Поляната със ириси слухти.
Дали хероите пораснаха,
или са просто с две уши. ...