Светът е цял един пазар -
оглеждаш се, харесваш си, купуваш.
Животът, дето вземаш го за дар,
да знаеш само колко скъпо струва...
И толкоз, толкоз много стока! ...
Остана ми за днес присъда,
да бъда онзи непризнат поет,
който не успя да те пропъди
от света му, безмилостно превзет.
Остана ми едно платно (съдрано), ...
В галоп неспирен, сред моторен вой,
по улиците, чаткайки с копита,
дъждът препусна. И удави той
в крайпътни локви вечерта сърдита.
Нощта прегръща бавно равнината, ...
Не ти отива ролята на Кай,
да ти приличам мъничко на Герда,
е, приказката е със хубав край,
но аз се уморих да те преследвам.
Виж, Снежната Кралица ми харесва, ...
Не беше сън! За мене бе победа!
И радвах се, че съм останал жив...
Но още помня как смъртта ме гледа
от дулото със блясък тъмносив...
Две зли очи зад мерника присвити, ...
Боли ме,когато до мене те няма,
но още по-силно боли, когато до мене си,
защото аз зная, че утре далеч ще си ти.
И пак в душата тъмно ще бъде,
ще ми иде пак да крещя: ...
От всички дни най-свят си ти, Великден,
на най-безкористната обич скъп олтар,
в сърцето носим символа твой свиден
и знаем, че това е най-безценен дар.
На този ден земята грее щастлива, ...
О, Животе! Нямаш ли съвест в теб да гори?
Как без пощада разбиваш човешки мечти?
Няма ли милост в твойта душа,
че пак опустошаваш всичко по света?
Животът, без да искаш, продължава ...
"Тъжна съм, Обич! Ти пак си отиваш...
Някак безплътно се губиш в мъглата...
Шмугваш се в първата уличка крива
и ме оставяш сама с тишината."
"Как не си спомняш, че ти ме намрази?! ...
Пожелах си гнездо – и подирих наоколо слама,
стиска лепкава кал и забравена в стомни вода.
Търсех миг - за подслон. И надеждица – капчици само...
Газех в гъстото блато сред воя на жаби стада.
Сплитах снопи камъш и не знаех ни ден ли е, нощ ли... ...
Един народ бе смачкан от съдбата,
от петвековно робство поразен,
но търсеше той път към свободата -
не се признаваше за победен!
Пробуди се от сън и после тръгна ...
Поглъщам ли ви с празнотата си?
И щом усетите дъха ми - бягайте.
Кръв тече, когато ви докосвам,
когато ви целувам, хапя.
Самотата ми издира ви ръцете ...
И над града заваля, тъпа болка в сърцето,
грозна, зловеща луна, глухо е и морето.
Схлупва се тежко небе, а тебе те няма, къде си?!
Болката тихо влече само спомен от някакво ехо.
Помниш ли как на брега седяхме и гледахме тихо, ...
А казват...
А казват, че очите са прозорец на душата,
но по тях виждаме болката така позната.
Ръцете били за докосване на човека любим,
но усещаме тъга, когато се отчуждим ...