Стихи и поэзия современных авторов
По-мъртва и от мама 🇧🇬
изкривени... от щастливи съвпадения.
(Бях повярвала на принцове и рицари
до момента, в който свикнах да ги мразя).
До момента, в който всичко в мен порасна ...
Нека горчи! 🇧🇬
но те ми напомнят, че жива съм още
и пак,
със всяка пулсация казва сърцето
"обичам!". ...
За старата кутия... 🇧🇬
пред мене всичките картини оживяват.
Поглеждам календара остарял.
И пак се взирам в листите от кехлибар.
Чета ли те?! Отдавна нямам име. ...
Любов за десерт 🇧🇬
бургаските канавки ще преливат,
ще скубя момини сълзи, магнолии, лалета...
всичко ще изскубя.
Ще съмне, после огън ще гори, ...
Момчето… и вятъра 🇧🇬
Бях мъничко хлапе… а гонех вятър!
Прелиствах книгите с обрулени ръце,
повдигах прашните завеси на театър
и погвах мислите с напрашено сърце. ...
Персей 🇧🇬
:)
Персей
А нявга... преди хиляди години,
тук властелините били са богове, ...
Още (те искам) 🇧🇬
така по теб сърцето ми лудува?
Още ли се чудиш от какво
са думите, които нощем чуваш?
Още ли ме търсиш ...
***( Хайку) и фотография 🇧🇬
Бързат пролетни води.
Не виждат брега.
Песента на сатира 🇧🇬
приказки плахи за време,
когато всеки нещастен банално
оплаквал е своето бреме.
Сатирът тогава проплака ...
*** 🇧🇬
радост и болка в едно.
Болка – души разделени.
Радост - любов споделена.
Искам да те помня все така! 🇧🇬
Аз искам да те помня все така -
момче щастливо, усмихнато, шестнайсетгодишно!
Не искам да мисля какъв си сега,
в спомените ми ще живее всичко предишно! ...
Цар на акарите 🇧🇬
което нокти и куки
под алманаха на бръчките
са прели ли прели
дни от ноември юли декември ...
Атлиман 🇧🇬
След бурята и нощния порой
морето е потънало – без сили –
в митичен сън, донесъл му покой!
Отсреща – светлините на градчето, ...
Защо не спиш, сърце? 🇧🇬
Под звездното небе вълнуват те, шумят
под тишината сънна мечти - море бездънно.
Изгарят те на клада. Разпъват те на кръст.
Пламти кръвта ти млада. Сънуваш плодна пръст. ...