С думи сладки и усмивки омая ме тоя
и сега ще копнее за него душата моя.
Веч сърцето ми не е студено към оня,
за когото дори и вятъра ще догоня.
И тъй зароди вражда между мен и нея – ...
Попивам със длани
от чувствата, избили по твойто лице.
Не съм аз вече същата,
която познаваш отпреди ти, момче!
Пораснала съм до болка от "себе си", ...
Ужасно трудно е да ти го кажа,
щом видя те и ще ми се да се откажа
от чувствата и болката в гърдите,
защото ти си мойто щастие във дните.
Понякога те дразня даже, ...
Заслушана в един безумен вятър
заплашващ да изпепели граденото
рисувам си по мен сълзи от камък
а по гърдите кича непотребното…
… навън дървета са извили ...
Аз съм днешния Дон Кихот.
Аз се боря за губеща кауза
в този подъл живот – грешен, злобен, суров,
непрактичен, нечестен и зъл...
Аз се боря за въздух, за живот, ...
Бях свещица, лумнала във тъмнината,
в светлината на деня – изгарящ пламък.
Плаче восъкът, във капчици се стича,
топлината ни събрал.
В дълбините на очите ни щастливи ...
Ех, порасна, детенце, възмъжаваш и крачиш широко,
ще ме стигнеш на педя, челото си вдигнал високо
и премяташ перчем, смутено заглеждаш жените.
Сравняваш ги с мен, преди оттук да отлитнеш...
Тя, усмивката твоя, заразяващо вече изгрява, ...
Не знаех колко нужен си ми бил
и как до болка силно си ми липсвал.
В годините къде се беше скрил?
Сега си с мен - така било е писано.
В кръвта ми като наркотик се вля, ...
Най-близките остават ми високите и ниските,
посоката, която дават и насочват мислите!
Сричките броят им, избълвани в такта,
дори паузата за поемане на въздух кратка.
Това съм аз и резонанс в слушалките! ...
Когато затихнат отвън гласовете
и стъпките спрат да разсичат покоя,
човекът, загледан как лампата свети,
отново остава със мислите свои!
Струи светлината през вестник прочетен. ...
Със стиснати зъби избутвам зениците,
да погледнат натам - където е...
"малко преди да започне безкрая".
Усмивка, застинала от хилядолетия с
прогнилите зъби на изпуснато време, ...
Смътно помня, когато изплаках…
как сгъстен беше премного въздухът.
Две ръце святи, как ме поеха
и до днес там притихвам - на скута им.
После имах късмет (даже много) - ...
Защото всичко между нас е истинско
А нашата любов от нищо не разбира,
ни хулни думи я прогонват, ни усмивки,
непредсказуема е и е много дива,
защото всичко между нас е истинско. ...
Посветено е на кеч-легендата Джеф Харди, който напусна федерацията
Ти беше за нас религия и икона,
в теб вярвахме като в Бог!
Ти ни научи мечтите си да гоним,
ти беше идолът в нашия живот! ...
Пред нея в срам би стенала Верона.
Но златото на дългата ѝ плитка
край шията ми страшна примка стяга.
Безсилна е тогава тази шпага,
тежи излишно лъскавата броня, ...