Насред видения и глъч, смут всеяли в съня ми,
в една вековна, страшни тайни скътала, гора,
нощта поведе ме за поход по незнайни друми -
със мисъл тръгвам, че във края има светлина!
И чух, там... Някъде - проскърцваха Вериги, ...
Когато съм тъжна – Ти си там.
Когато заплача – броиш сълзите ми.
Когато се усмихвам – се усмихваш с мен.
Когато заспивам – пазиш ме.
Когато се събуждам – до мен си. ...
Понякога човек се чувства толкова безкрайно отегчен
от дребнавостта на грижите, оставил му изминалият ден,
от безсилие отломките на счупеното вчера да слепи
и проблемите на недошлото утре неотложно да реши.
Така, разнищван между времената до забрава, ...
Във старите стъпки се чу топлина.
Звук споменен, парещ… изстинал,
прилепващ познато с едни ходила
на някой, от мене отдавна заминал.
Пропука кора от изсъхнали листи ...
Претупах много мигове на радост.
Не ги усетих, както подобава,
а дар ми бяха, повече от злато,
което Бог от обич ми дарява.
Пропусках да се вглеждам в синевата, ...
Гласуваш ми доверие, така ли?
Приписваш ми възвишеност и чувства?
Уби ги още в онзи миг, когато
с поредното си тръгване пропусна
да ме попиташ как съм и какво ли ...
Сякаш беше прашец от пролетен цвят -
толкоз нежна, ранима душа...
като малко бижу в ръце на примат -
виждам те аз... и виждам света.
Светът е такъв, какъвто си е... ...
Очарованието на нощта ни завладява...
Буря от страст ни връхлетява...
Изпълнени, отдадени и потни...
Чувствено тръпнат телата ни мокри...
Аз и ти, в прегръдка вплетени гореща... ...
Върви по лунната пътека малката русалка в нощта,
тръгнала да дири щастието в любовта.
Дълъг път я чака, а тъй кратка е нощта.
Бърза устремена към непознати брегове
и нито буря или вятър ще я спре. ...
Меланхолия
И сутрин, и вечер, и късно, и рано
звучи над главата ми старо пиано.
Ту плаче, ту пее, бушува и стене,
тъжа аз със него, ликува то с мене... ...
Душата си приготвих да те чака.
Умът не щя. Хитруваше, мълча.
Сърцето си подгоних да те търси.
Умът не щя. Отбягваше, въртя.
Песента изпратих да те вика. ...
Падащи звезди… Отдавнa няма.
Всички отдавна паднахме.
Иди на някой по-висш да ме докладваш,
че в каквото се кълна, било измама,
че каквото говоря, било фалшиво ...
Едно било, а мислех го за друго,
една съдба нетленна може би
или луна, препускаща в небето лудо,
или трева сред горските върби.
Не знам дали те виждам, ...
... глуха съм за всичките: „Ела”...
"О, Вий, прекрачващи тоз праг,
надежда всяка тука оставете." - Алигиери.
Във тая тъмнина се преродих.
Отсреща е ...
Секунда, миг, момент отново там, а там е хубаво, там времето е спряло!
Повтарящ се изкривен момент, рефлектиран в част от огледало!
Там истината сама себе си намира, а аз намирам нея.
Там сянка слънцето парира, вместо него грея!
Само там съм аз, но мен там ме няма! ...
Мразя!!!
Мразя отношението ти към мен.
Мразя да ме лъжеш всеки ден.
Мразя, мразя това, което причиняваш на мен .
Но най много мразя това, че в действителност ...
Размятали гриви буйни коне
Грохот ревящ от бурно море
Тръгва във вените кръв като лава
Мислите гръмват сякаш са слава
Чувства разпъват на всички страни ...