Стихи и поэзия современных авторов

256.7K результатов

На Теб (в аванс за 8-ми март) 🇧🇬

Своя миг отбелязва тази сутрин дъжда
и отмина, оставил малка чиста следа.
Пролетта я подуши, трепна и полетя.
Ясна, бухнала, цветна, за да свърши и тя.
Нацелува ни лятото и не можем да спрем. ...
959 1

Ела 🇧🇬

Ела до вратата ми,
как дълго те чаках
и толкова сълзи
изплаках по теб.
Ах, тази проклета любов, ...
775

Слънчево момиче 🇧🇬

СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ
Момиче дивно, разцъфтяло,
на нежна роза аромат,
от обич ли си засияло,
че тъй красив е този свят? ...
11.2K 5

Баба Марта 🇧🇬

Защото умна е жена
и може с всичко да се справи,
баба Марта пожела
мартенички да направи.
Усука бял с червен конец, ...
2.9K 9

Самотна птица 🇧🇬

Дъждът вали, а горе на опънатите жици,
глава навела, кацнала самотна птица.
Не вижда хоризонт с небето просветляло,
макар да е за слънце душата зажадняла…
А опънатите жици - струни на китара, ...
1.1K 14

Пропуснат миг 🇧🇬

Море, звезди, любов,
тъга и радост в сърцето.
Един пропуснат миг
и после сълзи в очите.
Когато съм сама, ...
1K

Отплата 🇧🇬

Отплата
Всеки иска да прецака
другия с каквото може,
кой с пари или със слава,
иска да е По и Най. ...
1K 1

Отговори…? 🇧🇬

Ти гледаш ме, а аз дори не зная
дали след взора, твоя, ще ме има.
Поредна липса – едва ли ще изтрая
отново студ в следваща, поредна зима…
Да те докосвам почти не съществува, ...
1.4K 2

Раздяла 🇧🇬

Една минута ще съм ти поет.
Кажи ми нещо, стих да го направя.
Кажи ми тайна, с нея да умра.
Яви се тайно, с тебе да живея.
Една минута – и ще те забравя. ...
1.1K 7

Първомартенско хайку 🇧🇬

Разпръснах чувствата си на пода.
По метода на изключването разбрах, че дори и да искам,
не мога да съм далеч от теб.
Честит празник, Пижо!
637 1

За веригата и свободата 🇧🇬

Висеше куче на синджир
и мяташе се то безспир.
Проклинаше си всеки ден съдбата
и страстно искаше си свободата!
В един прекрасен час, ...
1.6K 1

Шах мат 🇧🇬

Черно-бяла дъска, а цвета го няма - Сивия!
Скита се сам между буквите и цифрите, милия!
Монотонна вселена, отхвърляща различни.
Черните и белите, заслепени в битките епични.
Себични пешки - самопровъзгласени офицери. ...
899 1

Аз не знам от какво се умира 🇧🇬

http://www.youtube.com/watch?v=_wef0rpa2nQ&feature=related
Аз не знам от какво се умира.
Преживях всякакви видове коми.
Бях неискана, забравена, неразбирана.
Бях чужда, далечна, прогонена. ...
971 3

Равносметка 🇧🇬

36 години вървях
напред-назад,
напред-назад...
В пандемия живях -
едва не полудях. ...
733 2

Булката труп 🇧🇬

Булката труп
Кръвта да тече
- ледена, студена,
като вода прокудена
и угнетена. ...
1.9K 3

Слънчева 🇧🇬

Слънчева
Две слънца
на лицето ти сияят
Блестят тъй нежно
чаровнице добра. ...
892 5

Импресия 🇧🇬

Като прозрачен похлупак
сумракът се стовари над града
и се оплете между голите мартенски клони.
Подобно малки луни
с мека оранжева светлина, ...
1.3K 3

Единствена реалност 🇧🇬

Любов
Определение за тебе няма
Една бездънна яма
Нежна хармонична
Чувствена и демонична ...
868 17

Носталгия 🇧🇬

БЪЛГАРИЯ
Моя Родино, аз те обичам,
за тебе мисля всеки час.
И в съня си те жaдувам,
възхвалявам те в захлас. ...
1.2K 9

Грях ли е да простиш 🇧🇬

Грях ли е да простиш, когато грешник си самият?
Грях ли е да съдиш, когато в съд си бил ти многократно?
Грях ли е да забравиш, когато за теб малцина се сещат в този час?
Грях ли е да обикнеш, когато не си бил обичан преди?
Грях ли е да си отидеш, когато неведнъж си стоял зад заключени врати? ...
842 6

Живият живот 🇧🇬

Никога не съм бил модел за пример,
защо ми трябва да се боря!
Никога не съм искал и да бъда
с нещо по-различен от всеки друг!
Аз просто искам да съм щастлив, ...
728 1

Неутешимо! (3) 🇧🇬

( ... събиране на цветове)
Лежа в легло от мъка и тъга!
Сковала съм го без желание...
Нямам дом...
Поставих го на Пътя САМ! ...
794 1

Иска ми се да бе по-просто 🇧🇬

Знаех, че съм над тези неща,
бях ги виждала много отдавна.
Не беше проблем, ако не греша,
но малко ми оставаше да пламна.
Всичко, което говореше и правеше пред мен, ...
1.1K 1

Падането на България 🇧🇬

Пàдна дъбът сред поляната.
Клоните му – цяла гора.
Как би мòгъл дърварят,
да го насече на дърва?
Той започна от края. ...
843 10

Без глас 🇧🇬

Без глас
Очи затварям и те виждам-
топла пред моите клепачи.
Почувствах те и те откривам-
сляпо вярващ в любовта ти. ...
1.2K 25

Трябваше да те срещна тогава... 🇧🇬

Трябваше да те срещна тогава...
Трябваше да те срещна тогава,
когато само мой беше света,
когато бях нахално млада
с детски представи за любовта... ...
1.2K 10

Триптих за Дъжда 🇧🇬

Дъждът,
като в продънена кесия
излива се над покривите цяла нощ
и цял ден след това – като магия,
под схлупените облаци със нова мощ. ...
895 6

На ръба на света 🇧🇬

Плахо зад облаци слънцето скри се,
капчици дъжд отрони небето,
вятърът стихна, усетил че с тебе
свещичка запалихме на небето.
От твойта прохлада дойдох да отпия, ...
1.3K 28

Символично... 🇧🇬

Нямам име. И нямам лице
на светица.
Нямам дом.
Моят дом е гнездото на птиците.
За да бъда по-близо ...
1.1K 15

Лека нощ ти пожелавам... 🇧🇬

След бялото на деня
топящо се
в шепота тих
на нощта
топъл нежен прах ...
5.4K 38

Ако се върна 🇧🇬

Ако се върна,
няма да си тук,
ще си заминал
с последната надежда.
Ако се върна, ...
1.6K 4

Пробуждане 🇧🇬

Достойно ли е да се върнеш,
приятел близък за прегърнеш,
или пък искаш с думи тежки да отвърнеш
и негов враг във миг да се превърнеш?
Не знам кое по-ценно е сега. ...
784 3

Нощ искряща и прилив висок ... 🇧🇬

Нощ искряща и прилив висок,
щом в небето отново блести
блед на месеца пълният кръг.
Бяхме трима, но жребий жесток
раздели ни. В сърцата люти: ...
871 4

То няма име... 🇧🇬

... понякога тайно нарича
себе си – Обич...
стихва в нозете ми вечер сломено
ту без посоки потегля нанякъде
ту се завръща – ...
1.1K 10

Зад ъгъла 🇧🇬

На улицата, в следващата пряка,
слънчевото зайче палаво се спря,
сгуши се в надвесената стряха
и в очите на момче се припозна.
Трапчинково усмихна се момиче, ...
1.1K 11

Писмо 🇧🇬

Не ме залъгвай със годеж Отвъд.
И с грейнали слънца по сталактити.
Сега да бъдем. В този миг. И тук.
По булеварда двамата да скитаме.
Да си разкажем толкова неща - ...
1K 9

По съмнало... 🇧🇬

И си тръгва дъждът. Гали нежно капчуците.
А звездите бледнеят след него, и тъмни са.
Не се спират, не надничат в прозореца.
И са тъжни, по-тъжни от плачещи улици...
И си тръгва дъждът. И се спуска по стряхата. ...
818 4