Мигът, в който те видях,
просто спрях, огледах те и онемях,
не знам, може би ме хвана страх
да си представя, че ти си нежният ми грях.
Ти стоеше, така естествена, ...
Хоризонти
Ти си тръгваш, Любов... Хоризонтът е ням и приведен.
Като старец смалил е снага - много мрачен и толкова бледен.
Сякаш стича на струйки тъга и следите ти пълни,
поразмит с акварелна боя, сякаш крачи по хълма... ...
Дърветата ни дишат,
покрити с бели, накацали преспи...
Зима е, а те... мъртви ли са?!
Дали подслон на снега те дишат...
преплели дантелените клони, ...
Подари ми, дъжд, очите си мокри ...
Дай ми, ветре, косите си ...
Своите длани дайте ми, есенни листи...
Ще слепя красиво момиче,
ще го нарека Есен… ...
Плета дантела между изгрева и залеза…
На 19-и януари, рожденият ден на Едгар Алан По, от 1949 г. до 2009 г. някой оставя букет червени рози и бутилка коняк на гроба му… Мистерията остава неразбулена и тъне в догадки…
Годините навивам на кълбо…
Плета дантела между изгрева и залеза…
Невежите разпитват ...
След тебе тръгна си нощта самотна
със стъпки на подплашена кошута,
останах глуха, няма и сиротна,
в безкрая звезден пак объркала маршрута.
След тебе тръгна си деня прекрасен ...
Ще чакам в съня ми да дойдеш
по пътя, осветен от звезди,
и песен тиха в нощта да запееш,
голямата мъка от мен да разсееш.
Тъжно е, когато в нощта съм самичък ...
Всеки път, когато решиш от мен да избягаш,
ще се връщаш със празни очи -
не срещнали никъде обич,
потъмнели без слънчеви дни.
Когато залисан от шарени дюни от мене избягаш, ...
Скръб вали от очите,
в дълбока тъмнина се дави моят ден.
Засенчени от греха остават лъчите,
в траурна агония се превърна животът в мен.
Хиляди спомени за вас запазени, ...
Изгубих се в шепа карфици,
в картина със сгради (от есенно време),
с греховете, родили къртици,
копаещи в спомен… на остъргано бреме.
Защо ми е залез със сенки ...
Една снежинка попадна на нейните устни
Да усетят малко топлина.
Едва усетиха колко са вкусни,
Ледът превърна се във вода.
Всяка следваща намери там смъртта, ...