Извиках на крайпътните тополи:
- Защо стоите край шосето голи!
Макар и да е целият във дупки,
това е пътят за Европа, знам!
Не чувствате ли поне малко срам! ...
Не ме вини, че адски се обърках
кога е нощ и, всъщност, съмва ли,
че така и не успях да се завърна
по стъпките на всички пътници,
че изплетох и въже от самотата, ...
Думите се скупчват във куплети -
римата гравитационно да ги задържи...
Петъците ни отдавна са разпети.
Само Господ може да ги възкреси.
Словото е Бог... И Бог е слово… ...
Като скитница волна, като дива стихия,
като драконов дъх огнедишащ летя.
Векове ще пребродя, само теб да открия -
непознатия бродник с тежък скиптър в ръка.
Ветрове буреносни живеят в кръвта ти, ...
Нощта преваля. Тишина и студ, и мрак,
и огъня във печката догаря,
потрепва и угасва, и се пали пак.
Лежа завит и искам да забравя
паричните проблеми и нещастия, ...
Слънце, къде си ти?
Извиси се, имам нужда да те видя...
Изгрей, за да прогониш този мрак, който ме обгръща...
Имам нужда да ме погалиш
с нежните си лъчи, за да забравя всички онези дни, ...
Събличам кожата си уморено -
закачалката ще я поеме хищно.
Денят преваля - вън е свечерено,
нощта разтваря пазвите си пищни.
Ежедневната борба за себедоказване ...
Не искам да плача, но сълзите не спират,
не искам да страдам, но сърцето скърби,
не плача за теб, а за съдбата жестока -
съдбата, която ти ми отреди.
Остави ме сама в разцвета на живота ...
Из "Перфекционисти"
Майстор Чукчо - чудото на всички чудеса,
друг по-сръчен няма и не ще има на света.
Това, да ти издигне той висок небостъргач,
готов - завършен ще е от заран до здрач. ...
(из цикъла "Вицове в рими")
На връщане към къщи приседна уморена
в кварталната градинка на припек баба Пена.
От час избягал, ето, отдолу иде Тонко -
със смъкнати потури и черни маратонки. ...
Дори и да избягаш, аз ще те открия
в шепота отронен на капещи листа,
в галещия вятър, във дъжда, отмиващ
болката от твоите пробождащи слова.
Дори и да се скриеш, аз ще те намеря ...
Аз съм разбрана и кротка жена,
търся партньор за връзка сериозна,
да бъде човек със нежна душа,
наследник на дама заможна.
Не обещавам велики неща, ...
Какъв приятел си ми ти бе, Ванка?
Не мога вече грам да те търпя:
в хладилника ти – вино и луканка,
а ти ме черпиш с бъркани яйца!
Налей ми чашка! Дай да пием двама, ...
ОТЧАЯН
Седя с наведена глава, не знам какво да правя, дали да те забравя,
или да се изправя, да се боря, грешките си да поправя,
грешка беше, че по-рано не го съзнах - обичам те повече от всичко на света,
ако не бях такъв тъпак, вече да съм с теб, прости ми глупостта. ...
Сами сме на гарата. Аз, ти и влакът.
Прощаване... Сълзи в очите блестят!
Животът не беше ли чуден спектакъл?
Минутите бягат. Отказват да спрат.
А думите всъщност не знаем къде са, ...