Избягах от морето - с гръм и трясък!
Оставих го… без мене да бучи!
Заминах си от плажа - с шепа пясък
и скалпове на няколко жени.
Най-първата жена ми бе от Варна! ...
НА 60
Нявга Бог е решил есенес пелени да ми стелне –
с укротени треви, с прегорели под слънцето храсти
и дъждът да умие очите ми рано в неделя,
щом първица проплача и в залеза мълком порасна. ...
Обожавам устните ти да целувам,
топли и пропити със любов,
обичам и в мислите си да лудувам,
мечтаейки за тихия ти нежен зов!
Харесвам да те гледам във очите, ...
К А У З А
Пожарникарите да гасят трябва пожари,
полицаите за обществения ред пък да бдят,
политиците да дават предизборни обещания
и да ги забравят,щом дадем си гласа. ...
Ще кажете, че прочел съм го в нета
а бях физик и още съм
мъртва клетка, но вечна и жива
перпетуум-мобиле от тяло и душа
Оцелял ли си от светкавица? ...
Звездите все така остават твърде далечни
и тайничко проблясват в между
галактическите вълшебни пространства
а изгубеното петолиние се покрива
с най-финия космически прашец ...
Заблуждаваш ли се, приятелю?
Заблуждаваш ли се, когато за сетен път виждаш един и същ край
и нищо не постига този рай?
Заблуждаваш ли се, когато злото надделее
и се чудиш защо живее? ...
Опитах се..! Със този Свят да свикна...
Да бъда част... Да го разбирам...
Но, как със тази злоба да привикна..?
Лицемерно да се смея... Да позирам...
Опитах се..! Душата да подтикна... ...
Окуцяват надеждите, заедно с мен остаряват
и не чаткат с копитата в дните ми луди мечти.
Пак забързани изгреви златни къдрици развяват,
но е тънък градежът на новото, свършил почти
Залюлял ме е скутът на спомен – в душата отронен – ...
Вероятно може да е истина,
че зная те от два живота време.
Не вярвам в този да съм те измислял,
досущ такава, като мене.
Понеже все така ми се налагаше - ...
ПОЕЗИЯТА – МОЯ БУДНА КОМА
... небето тътри плочи теракот
и сякаш мачка залеза с фадрома –
и аз – нали съм пълен идиот,
ще поседя в дъжда на вълнолома, ...
Цяла съм и съм разпиляна,
като стъкло режа бързо, неусетно.
Заболява, но за миг минава,
Ала белегът остава до последно.
Понасям се с вятъра и той ме носи, ...
Изгърбил се е този свят от грехове,
но още трупа, все не му достигат.
Хранилка е за гладни бесове,
които ресторант във нас намират.
Трапезата е пищна, доста кървава, ...
А Л Т Е Р Н А Т И В А
На времето имаше звънци по входовете на блоковете,
днес звъним от джобните си компютри
и всички бяха онлайн,демек работеха,
а сега с един случай право в джаза ще ви набутам. ...
Отдавна чувствата във мен умряха,
пустиня е и моето сърце.
Като пясък те се разпиляха
от вятъра във бурното море!
Обичах те! Сгреших ли аз, не зная! ...
Мълчиш, гледаш мен, светът ти приказка без край, загубих си ума
същият клоун и рицар в едни одежди и различни сюжети, рядко сериозни с теб
ароматът ти докато спях в косите ти - красавица в прегръдките на звяра, неустоими сме един за друг
ще ме преследва вечно от следващото падащо листо на розата чер ...
В завоите на вятъра оставам -
главница на едно безсмъртно ехо.
Душата си на ситно разпилявам.
Разделям се с последната утеха.
Защото кой съм аз - кому съм нужен? ...
САМ В ЛИТЕРАТУРНАТА МЪГЛА
… моите побратими по рими спряха във Фейсбук да ме четат –
литнаха с Вълшебните килими някъде – към по-добрия свят,
сигурно си имат много грижи в своя ямб, в дактил или хорей,
и ръката спря да им се движи, че да драснат тихичко Здравей! ...
Не искам многото пари, а искам обичам да прелива
над най-тъговните земи. Защо животът се присмива
на всеки опит да летя като мънисто в тъмнината?
Когато плача в тъмнина, ме отпишете от играта –
играта – тичай за пари, която днес ни е присъща. ...
В бара ще те чакам...
Тази вечер ще те чакам в бара...
Надявам се да дойдеш до зори...
С бутилка и пакет цигари...
Ще пия... За да спре, да ме боли..! ...
Тази малка страна е в сърцата ни много голяма,
под небето ѝ синьо сме расли и раснем до днес.
Първо с обич изрекли сме свидната думичка мама,
после дом и родина, и българин. С гордост и чест.
Тази малка страна тя е нашата китна градина, ...