Стихи и поэзия современных авторов
Дух сред духа 🇧🇬
и всичко ли назад в смъртта остана.
Какво ли съм и в какво ще се превръщам.
Подирил знак за поредната промяна.
Изчезвам, със желание ще се изгубя в тишината, ...
Орис 🇧🇬
И да боли... 🇧🇬
каквото да ти струва пак това.
Защото, който се бои да страда,
никога не среща любовта.
*Слънцето в мен* 🇧🇬
високо и далече... не можеш да ме стигнеш,
намерих се в лъча светлина, докоснал лицето ми...
преоткривам се всеки път, щом го усетя...
*** ...
По-различно за човека 🇧🇬
неволно и напразно,
за всичките излишни,
оцапани и смешни
тревоги и неволи ...
О, дълга нощ 🇧🇬
отвлeчи ме за малко от моята самота,
нека да заспя, защото в съня ти си тук при мен сега,
ти си вече мой и изчезва на страха ужасния вой...
Лекият повей ме понася, а славеят тъй сладко му приглася. ...
Да се влюбиш в Дявола 🇧🇬
Доверих ти се.
Подарих ти сърцето си,
отстъпих ти душата.
Вярвах ти сляпо, ...
На мъжа ми 🇧🇬
и падах, без да мога да реша
дали да стана или ще е смешно,
дали с едно изправяне пак няма да сгреша.
Но ти бе там. Ти винаги крепеше ...
* * * 🇧🇬
какъв е този скапан свят,
каква е тази държава?
Мислят се за силни и се перчат,
притискат те до стената ...
Нужда от обич 🇧🇬
и всеки по пътя върви,
днес си усмихнат, а утре отчаян,
различни са наш'те съдби...
На тази земя безпощадна ...
Картината на любовта 🇧🇬
а в устните ти крие се червено.
Черното - в красивите коси.
В годините ти - свежото зелено.
Бялото е нежната ти кожа, ...
Върви си 🇧🇬
Тук не ще се чуе смях отново.
Върви си!
Недей дори да казваш сбогом.
Искам гнева си аз да излея. ...
Ам чи тъй ди, чи ко ся… 🇧🇬
Живея в общество без норми
и уча нови диалектни форми.
Че в София са софиянците,
колкото и марсианците. ...
Сбогуване с тишината 🇧🇬
Когато срещнеш тишина в очите си -
не спирай да жадуваш синева,
когато залезът обхване дните ти -
изгрей със блясък на мечта... ...
До редник №413 🇧🇬
мисля си с какво сгреших.
Всеки ден пиша ти писма,
но отговорът им го няма.
Може би ще трябва да се променя, ...
Гащичките на моята любима 🇧🇬
са вдъхновение за всяка рима,
лети по листа перото на поета,
а любовта е само два куплета.
Дори когато са простряни ...
Двайсетгодишно - десетоноемврийско 🇧🇬
Двайсет години, заровени в тиня и кал.
Двайсет години лъчи на надеждата няма.
Двайсет години, хомот ни е черният шал.
Бялата птица от разказа, няма я още. ...