Аз съм един примитивен Адам –
ябълка що е – до днеска не знам.
И се разхождам - безгрижен и гол,
волен, свободен, като сокол!
Чувствам как странно във мене се взират, ...
С кафето си утринно в чаша се сливам
и вдъхвам на струи кафян аромат,
а после блажено аз глътка отпивам
и литвам към тебе ефирно-крилат.
Очи в огледалото твои съзирам ...
/ по Т. Нова /
Искаш - не искаш, ще се разтворят земни простори...
Зимното слънце ще тръгне по своите дневни маршрути.
Ще стане, ще се протегне, ще се промъкне през мъгли и през щори.
Добро утро, любима! Наистина, добро си е утрото! ...
Това е може би последната накичена елха…
(но вече няма смисъл)
Януари свърши… мисля да я махна…
(защото вече дразни ме...)
Подаръкът ти трябваше да чака просто някъде… ...
Не умирай във мен, мое лято бакърено,
остани, още малко поне да посветиш.
Аз ще дойда при теб и с другарско хортуване
ще се правиме заедно на страшни поети…
Ще рисуваме думи по облачна плът, ...
В БИТКА ЗА ЕДНО СЪРЦЕ 1 и 2 (Съм или Не мистър Съвършен?!)
Innamorata, Innamorata,
или може би Sweetheart,
търсих те аз по земята,
казано иначе - Earth... ...
Изгубих се в гората от лъжи
и няма смисъл бодра да се правя,
тук ямите са пълни със змии,
Надежда сляпа пътя ми прокарва.
Не ме боли, че с обич не отвърна, ...
(из цикъла „Вицове в рими”)
Любимата на всички поетеса,
условно ще я кръстя Луда Свирка,
в народното читалище „Прогрес и
велик напредък”, нова стихосбирка ...
Не питай колко обич преживяла съм
и как на хората в очите съм изглеждала.
Аз бях наивната, и лудата, и бялата,
и силната, и също безнадежната.
Не питай колко обич съм раздавала, ...
Дойдох, Господи, в твоята изповедна,
чуй ме, моля те, и ако може, ми прости!
Искам да забравя тежкото бреме,
което ми поднесоха годините и ми тежи.
Да остане равно поле от старото време, ...
Опитомяване на лавина
Изгребал бих със шепи цяла вечност
да те достигна, да те опозная,
за да ми светиш дълго - фар далечен -
под малкото небе на тази стая. ...
Мигът, в който те видях,
просто спрях, огледах те и онемях,
не знам, може би ме хвана страх
да си представя, че ти си нежният ми грях.
Ти стоеше, така естествена, ...
Хоризонти
Ти си тръгваш, Любов... Хоризонтът е ням и приведен.
Като старец смалил е снага - много мрачен и толкова бледен.
Сякаш стича на струйки тъга и следите ти пълни,
поразмит с акварелна боя, сякаш крачи по хълма... ...
Дърветата ни дишат,
покрити с бели, накацали преспи...
Зима е, а те... мъртви ли са?!
Дали подслон на снега те дишат...
преплели дантелените клони, ...
Подари ми, дъжд, очите си мокри ...
Дай ми, ветре, косите си ...
Своите длани дайте ми, есенни листи...
Ще слепя красиво момиче,
ще го нарека Есен… ...
Плета дантела между изгрева и залеза…
На 19-и януари, рожденият ден на Едгар Алан По, от 1949 г. до 2009 г. някой оставя букет червени рози и бутилка коняк на гроба му… Мистерията остава неразбулена и тъне в догадки…
Годините навивам на кълбо…
Плета дантела между изгрева и залеза…
Невежите разпитват ...
След тебе тръгна си нощта самотна
със стъпки на подплашена кошута,
останах глуха, няма и сиротна,
в безкрая звезден пак объркала маршрута.
След тебе тръгна си деня прекрасен ...
Ще чакам в съня ми да дойдеш
по пътя, осветен от звезди,
и песен тиха в нощта да запееш,
голямата мъка от мен да разсееш.
Тъжно е, когато в нощта съм самичък ...
Всеки път, когато решиш от мен да избягаш,
ще се връщаш със празни очи -
не срещнали никъде обич,
потъмнели без слънчеви дни.
Когато залисан от шарени дюни от мене избягаш, ...