Преди да съм затворил завинаги очи,
преди тихо от теб да си отида,
искам пак твоят глас да прозвучи,
за да забравя новата обида...
И нека слънцето навън да грее, ...
Край морето отново е пълно с живот -
палав бриз над скалите се носи,
от вълните омайно ухае на плод,
а очите задават въпроси...
Топли длани се докосват с любов ...
Очите ми - два извора дълбоки.
И често са препълнени до горе.
Изпиваш ги до дъно. И жестоко.
Оставяш ги пресъхнали и слепи.
Очите ми - две пламъчета - свещи. ...
Не искай, скитнико, от богаташа
да разбере какво е да си без подслон.
Не чакай от глупака разум.
А от разумния да пее под дъжда.
Но искай, скитнико, от ветровете ...
Вече не бързам да разчиствам след себе си,
да се гледам в огледалото до ослепяване,
да репетирам наум думите си към теб,
ситуациите отново да проигравам.
Вече не се тревожа и как изглеждам, ...
Три ясена стари на хълма стояха,
щом буря захване – за ръце се държаха.
Всяка глътка вода на три се делеше,
по пладне овчарят под сянката спеше.
Пътник далечен отнейде пристигна. ...
Помня я София - вой на сирени
секваше в тъмното детския сън,
тътен зловещ на летящи хиени,
танц на прожектори в бездната вън.
Слизахме бързо по тесните стълби, ...
За теб, доскоро, много аз не знаех.
За теб и твойта личност властна.
За теб - човек, министър-председател.
За теб - човек от село, както аз.
Живот едничък ти живял си - ...
Лъжовна вечер
Докато ни кърпи Времето, с любов едва ли ще ни утеши.
Надеждата понякога умира, а вярата перата ни руши.
А можехме да имаме простора, напук на всички студове,
но сигурност намираме - безкрила - в тесните ни светове. ...