Стихи и поэзия современных авторов
Когато бях дете... 🇧🇬
Когато бях мъничък...
И пакости редих...
От Мама бях наказван...
Чиниите ѝ мих... ...
Ад 🇧🇬
Напомня ми по нещо на стара манастирска порта, и ти си знаеш - няма вече връщане назад.
И вътре пак ще бъдеш със старите познати, със тия стари небръснати лица.
Ще пийте сутрин бира, и карти ще играете, защото няма ни единствен безг ...
Породата му е такава 🇧🇬
и бди, като любящ птеродактил,
във ролята на родната полиция,
като пред детски кът, стар педофил,
като Смъртта до болнично легло, ...
Сизиф 🇧🇬
Легендата за Сизиф е метафора,
също,като опорната точка на Архимед,
за това,доколко сме пораснали,
големите,космични истини да разберем. ...
Експеримент 🇧🇬
Чалга там се вихри яка.
Всеки си със пръсти щрака.
Абе, мамата си трака!
Аз, макар и дъртофел ...
Вътрешен глас 🇧🇬
и силата му може да разтърсва...
Като онзи, нечут от всеки вик,
на падналият ангел сред човеците!...
И тихичко гласът във нас говори, ...
Hаивник 🇧🇬
еликсирите с кофи продават.
Раят там е, зад ъгъла, брат,
ставаш млад и красив, и богат.
Продавачка крещи гласовита, ...
Някой ден 🇧🇬
Със себе си какво ще отнеса
когато си отида някой ден?
Изстрадано сърце ще понеса
и някой стих останал вътре в мен! ...
Ти си мелатонин за мен 🇧🇬
пуша на терасата след полунощ на студа
без теб не творя този хормон
по-добре безсъние отколкото да сънувам само лицето ти
Стига ми и една фаза от два-три часа сутринта ...
Съкровища от бабиния шкаф 🇧🇬
най-чудните играчки на света.
Покрай бонбони и бисквити
намирам още всякакви неща.
Издърпах вчера чекмеджето, ...
Слънчево петле 🇧🇬
ставам в пет и кукуригам.
Слънцето на този плет
всяка заран ми намига.
Давам му оранжев цвят, ...
Остани 🇧🇬
И в мислите знам, че ти ще се луташ, където завинаги заключих те аз.
Сърцето студено от болка ще стене, за мъничко обич от тебе презрян.
И дума не казвай, че бях ти досада, за друга любов ме проклинай на сън.
Но вятъра стърже в душат ...
Поет 🇧🇬
превъплъщава думи върху листи
и засияват белите полета
от мисли – вдъхновени и пречистени.
Под синева на споделени чувства, ...
Не бой се... Вече съм свикнал... 🇧🇬
Добре съм..! Макар, че не мигнах...
За твоите страсти... Копнях...
Не бой се..! Научих се..! Свикнах..!
В нощта, да изгарям... Без страх..! ...
Без думи 🇧🇬
Душата ми плаче, ридае.
И защо не зная.
За мечти ли несбъднати или приказки!?
Времето мрачно, дъждовно ... ...
Лекуваме се трайно, без причина 🇧🇬
успешни, гениални... много жалко:
едни се ровят в кофите с боклук,
за другите Земята стана малка.
Похапват зла́то, пийват си петрол, ...
Нашата държава 🇧🇬
държавата отдавна се намрази,
дали онази или само тази,
но чувствата се носят на талази.
Прогресът като охлюв. Кой го каза? ...
Без вяра няма любов 🇧🇬
След мене нищо няма да покълне.
Две хиляди складирани мечти.
(С корици ако някой ги прегърне.)
Така съм го написал лично аз, ...
България умира 🇧🇬
... тополите жълтеят като свещи и тихо гаснат в утринния зрак,
и жълтата луна над тях се блещи – един, търкулнат в Нищото, петак,
и охлювът през мокрите дъбрави сребристата си диря очерта,
с дрипливичко сетренце без ръкави възкачва се на хълма есента, ...
Фрагмент от мрака 🇧🇬
Ще дойда да те взема. В полунощ.
Каретата ще бъде черна.
Конете ми са бързи – чиста мощ,
а аз съм гърлото на бездна, ...
На белѝте слагам край 🇧🇬
но помощница на мама.
Тате казва: -Ей, не спря,
все в умът ти е беля!
Ту чиния ще строшиш, ...
Жената от последния ред 🇧🇬
преди минути си бяха тръгнали всички.
Бе жежък ден, носеше дълга плътна роба,
стръкче цветя и сърцето си - почерняла жълтичка.
Пресният хълм бе отрупан с цветя, ...
Възможно ли е задник да говори 🇧🇬
а задникът поука не си взе.
Мазоли от ритници вече хвана,
а тъй и не ми каза - Хей, момче,
достатъчно животът те нарита, ...
Преди есента 🇧🇬
нощта простира оределите си звезди по небето.
Луната е цяла и виждаща,
а щурците си вземат сбогом.
Забързан, както винаги, вятърът ...
Квинтесенция 🇧🇬
да ти напиша по-кратко писмо,
нелаконичното ми творение може би ще отнеме
много по-важни мигове от твоя живот?
Истинските приятели си прощават, ...
Ти си там 🇧🇬
и над мене се спуска нощта!
Как вълшебно ме следват мечтите,
преоткрили за мен любовта!
И нощта се превръща в усмивка, ...
Потъвам 🇧🇬
Незначима като зрънце - потъвам, потъвам, потъвам... в плаващи пясъци....
Теглят ме въжета, пропити от влага...
Възел, който пристяга...
Просто стих, който ми бяга...