В квадратното прозорче търся смисъл,
затворило частицата небе,
прорязано от хванатата в кадър птица,
която от флуида син гребе...
Крилата й са само тъжен символ, ...
БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ!
… забравих вече колко време мина, откакто съм дошъл на този свят,
обаче с всяка следваща година, сполай ти, Боже, ставам все по-млад! –
вървя по праведните Ти пътеки! – загърбил слава, власт – и суети,
щастливец съм да бъда Твой навеки, че с много Обич Ти ме приюти. ...
ЕДНО ЛЕТЯЩО СТАРЧЕ
... а напоследък взех и да мъдрея – и на това дойде му вече ред –
не соча с показалец полилея, когато давам някому съвет,
в сълзицата на всекиго се вглеждам и, ласкав като вятър през април,
не тъпча върху ничий стрък надежда и не сека, преди да съм садил, ...
На „Обеля“ един травестит ми се скара, че нямам цигара.
Аз, втрещен от ужасния вид, запечатах ленивата Клара
в чекмеджето на смелия ум, уморен по земи да пътува,
да се люшка на тихия трюм, в океани дълбоки да плува.
Вън небето танцуваше валс с непознати, които видя ги ...
Българският род
Вървя и гледам моите българи сега,
навели върху телефон своята глава.
Нищо друго не е важно за тях сега,
харесват на някой непознат история! ...
Живях в необявени състезания
под сянката на умните поети.
Във книгите им - свойте оправдания,
намирах да съм втори или трети.
Да беше в поетичното ми творчество, ...
Дали бях аз, дали ме ти догони,
дали случаен беше този час?
Сърцето ти е пълно с вихрогони.
Те носят мен и теб, те носят нас.
Летим в безкрайност от любовни думи ...
Всичко е преходно в този живот,
снеговете потичат в буйни реки.
Един благоденства, друг пък е скот,
плуват човеците в свои води.
Всичко е преходно в този живот. ...
Тишината ми дойде на гости...
Секнаха във пощата писмата...
Телефоните замлъкнаха... Умряха...
Никой не почуква на врата...
"Приятели"... И близки дето бяха..! ...
БЛАТО ОТ ЛЪЖИ
… започнах да прощавам все по-често на всеки, който ме будалка с кеф! –
не ми ли върнат в магазина ресто – там вечно ме пързалят на верев,
когато вечер просякът пред храма се качва в своя черен „Мерцедес“,
или пък – че вечеряла е мама? – със три яйца и шунка! – хемендекс, ...
СЪРЕВНОВАНИЕ ЗА ЛУНАТИЦИ
Безсилна съм да пея за смъртта.
Пък и не знам дали над гроб се пее?
Какво тук значат сан и суета? –
сред сенките щом бродиш – ненадеен. ...
Рискът е приел формата на твойто тяло,
на него мога ли да устоя?
Къде се крие разковничето на моя кръстопът?
Умът ми сякаш пробождан е от най-острите игли,
мислите за теб пронизват ме жестоко, ...
Любима моя сладка Бет
Какви ли пакости ще сътворя?...
С това че искам да ти дам в комплект
моето Сърце, Душа и Любовта...
Вземи ги ако искаш или не... ...
Събирам луната във двете си шепи
и правя си малка вселена,
две щипки див вятър, блуждаещи слепи,
вълнá от прибоя, солена.
Добавям и радост, безгрижие, младост, ...
ТИ ЛИ ЗАСТРЕЛЯ АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ?
… тъй както снощи скитах по „Леге“, си рекох: – Много лош късмет, Валерка! –
не щеш ли? – най-зловещото ченге! – ми каза: – Лична карта за проверка!
Изгледа ме със поглед див на рис! – записа ЕГН, адрес – и логин.
На помисъл и дело аз бях чист! – такъв си дишам цял жив ...
Една открита яростна война
в селцето ни се води от години.
На попа Ставри дългата брада
трепери щом знахарката премине.
А баба Злата всички ни цери. ...
Изтлели бяха първите мечти
с надеждите, от друг неразгадани.
Животът ми залиташе, но ти
сърцето си ми даде да се хвана.
Повярвах аз на пустия живот, ...
Във някакви върховни мигове,
когато предусещам удоволствие,
(почти, като завършека на стих)
е мисълта, че нежно те докосвам...
Но някак си ръцете ми са тъжни. ...
Понеже все не беше като другите,
че кой ли е избирал сам рода си?
Реших да съм домът ти и съпругата,
година-две родата ми се въси.
Понеже бях онази – вечно чуждата, ...
Черни ангели ще ти изписват веждите
с криле (от абанос) омастилени.
Навярно ще е смръщено крайбрежието
под блясъка на белите ти вени.
А може би кресливо ято сойки ...